Миграцията, предизвикана от неблагоприятно променящите се условия на околната среда, вече се случва, и дори все повече европейци се превръщат в климатични мигранти. Въпреки това повечето общности, които са най-силно засегнати от бедствените ситуации вследствие на климатичните промени, живеят в по-бедните държави от света. Тази бързо влошаваща се картина изисква да се предприемат целенасочени действия сега – както за намаляване на глобалното затопляне, така и за повишаване издръжливостта на страните и населението от южните части на глобуса, за да съумеят те да се справят с тежките последствия и да запазят препитанието си.
„Това, което провокира хората да напуснат родния си дом и да търсят друго място и друго препитание, всъщност са промените в условията за живот и в природата“, казва Любомира Колчева, директор на фондация „ЕкоОбщност“, в разговор за предаването „След новините“ на БНТ.
Според Портала за миграционни данни в края на 2019 г. около 5,1 милиона души от 95 страни и територии са живеели като разселени вследствие на бедствия, случили се през 2019-а и в предходни години. С най-голям брой преселени лица в границите на страната са Афганистан (1,2 милиона), Индия (590 000), Етиопия (390 000), Филипините (364 000) и Судан (272 000). Повечето от тези премествания са били предизвикани от тропически бури и мусонни дъждове в Южна и Източна Азия и в Тихия океан. Отделни проучвания отчитат, че бавно протичащи явления, като сушите или повишаването на нивото на Световния океан, също все повече оказват влияние върху движението на хората, погледнато в световен мащаб. В по-голямата си част тези придвижвания се случват в границите на дадената държава, но има и хора, принудени да се преместят в чужбина.
Въпреки че понятието „климатичен бежанец“ се използва все по-често във връзка с принудителното преселване вследствие на изменението на климата, за него все още не е прието международно признато правно определение, тъй като Конвенцията за статута на бежанците (Женевска конвенция) от 1951 г. не разглежда факторите на околната среда сред условията, според които едно лице може да бъде определено като „бежанец“. Независимо от липсата на правен статут, броят на тези хора непрекъснато расте.
„Факт е, че „климатичен бежанец“ още не е регламентирано правно понятие. Въобще даже бежанец, предизвикан да мигрира поради условия в околната среда, някакви промени, това нещо, за съжаление, не е регламентирано. Затова според мен в следващата година-две-три може би ще има натиск в посока международното законодателство да реагира. От 1951 година мисля, че е документът – Конвенцията за бежанците. Тогава въобще не се е мислело, не се е очаквало да има такъв тип нужда, да се формулират правата и придвижването на такъв тип хора“, допълва Любомира Колчева.
Сред страните, които най-силно усещат климатичната криза, е и Тувалу – островна държава в Полинезия с около 11 000 жители. Нейният министър на външните работи Саймън Кофе споделя, че за тях климатичните промени са ежедневие, а родината им е застрашена от повишаващото се ниво на океанската вода, ерозията на брега и сушата. Всяка година около 100 души напускат Тувалу, било то за да учат или работят, но най-вече защото не виждат бъдеще там.
За справянето с последствията от климатичните промени са необходими съвместни и многопосочни действия – от една страна чрез възприемането на щадящи природата навици в личния живот на всеки човек, а от друга – чрез въвеждане и прилагане на строги и подходящи политики от вземащите решения лица. Затова и една от целите на движението „Климат на промяна“ е да въздейства за засилването на международния дебат за справяне с изменението на климата и предизвиканата от него миграция.
„През последните години има натиск, включително и ние в нашия проект имаме една петиция, в която набираме подкрепа на европейско и международно ниво, с която догодина на следващата среща на върха за климата, която ще се проведе в Египет, искаме да покажем дали и доколко граждани на света искат да се вземе по-сериозно и темата за климатичните бежанци и за нуждата за това политиките да се променят по-бързо и да бъдат по-гъвкави за това, което се случва в околната среда.“
Климатичната криза има не само екологично, но и социално измерение. От съвместните ни действия зависи да изградим свят, в който човечеството и природата се радват на благоденствие. Присъединете се към движението за климат на промяна, за да постигнем заедно климатична справедливост за всички! Ето какво може да направите още сега: