Икономика на благосъстоянието – необходимата глобална промяна, която служи на хората и планетата

Share

 Автор: Мартина Панайотова

Консултант: Димитър Събев

Светът се променя

Събитията от 2020–2021 г. – катастрофалните горски пожари в Австралия, наводненията, сушите и пандемията от COVID-19 – ни напомниха, че светът се променя бързо. Лятото на 2022 г. пък ще бъде запомнено като най-горещото и сухо за Европа от столетия насам.  Тези събития са сериозни предизвикателства, които крият още по-сериозни последствия за човешкото здраве и състоянието на планетата като цяло, както и за благосъстоянието на настоящите и бъдещите поколения. Социалните, екологичните и икономическите дисбаланси представляват заплаха за всички, но особено за хората, които живеят с ниски доходи или са в неравностойно положение.

Източник: Patrick Hendry, Unsplash,com

Европейският съюз като цяло живее така, сякаш разполага с 2,8 планети. Свръхпотреблението в Европа и други региони с високи доходи води до влошаване на околната среда на други места по света, което на свой ред лишава от поминък огромни групи хора в по-малко привилегированите държави, се казва в доклада “Икономика на благосъстоянието, която служи на хората и природата”, изготвен от „Оксфам“ – Германия и Европейското бюро за околна среда (ЕБОС)  в контекста на проекта “Климат на промяната”  (Climate of Change project).

Богатството на европейските нации отчасти се дължи на експлоататорски глобални структури, които изнасят най-големите екологични поражения към други региони на света. Междувременно взаимозависимостта и концентрацията на икономическата и политическата власт ни вкарват в порочна низходяща спирала. Поддържането на тези несправедливости, както и на зависимостта от икономическия растеж, вреди на интересите на огромното мнозинство хора, но силно допринася за тесните краткосрочни интереси на едно влиятелно и изключително богато малцинство.

Проблемът на прекомерното богатство

 Икономиката на климатичната криза е ясна: най-богатите 10% от световното население (около 630 милиона души) са генерирали над половината от кумулативните въглеродни емисии между 1990 и 2015 г. Корелацията между растежа на глобалната икономика и увеличаването на парниковите газове в атмосферата е почти пълна.

 Светът е изправен пред проблема на прекомерното богатство. Ролята на богатите за глобалното затопляне е показателна за една по-обща реалност: климатичната криза е причинена до голяма степен от тях, но в техните ръце е също и преодоляването ѝ, заради тяхната политическа власт. Междувременно стотици милиони хора продължават да живеят в опустошителните условия на крайна бедност.

Източник: hitesh choudhary, Pexels.com

Решение има – промяна на системата

Наложителното „подобрено повторно строителство“ (‘build back better’)  създава възможности за правителствата да търсят нови начини за работа, за да подкрепят по-добре здравето и благосъстоянието на човешката общност сега и в бъдеще.

„Икономиката на благосъстоянието възприема подход за устойчиво развитие към икономическите въпроси. Тя се обръща към със социалните, екологичните и здравните нужди на населението, като дава приоритет на благосъстоянието пред експоненциалния растеж. Икономиката на благосъстоянието поставя показатели като справедливост, щастие и екологични резултати по-високо от брутния вътрешен продукт. Тя може да предостави на обществото по-холистичен и балансиран подход към развитието”, се казва в публикация на Института Джордж за Глобално Здраве “The power of a wellbeing economy for climate, health and equity”.

„Икономиките на благосъстоянието имат силата да преформулират човешкия опит през 21 век. Поставяйки хората и планетата в центъра на изготвянето на политики, социалните, екологичните и здравните резултати могат да бъдат подобрени. Държави като Уелс и Нова Зеландия ни показаха, че това е възможно – сега трябва да се активизираме“, допълва д-р Александра Джоунс, старши научен сътрудник, работещ по темата хранителна политика в Института Джордж за глобално здраве. (The George Institute for Global Health.)

Големите четири, които трябва да се променят

В своя доклад, „Оксфам“ и ЕБОС изследват четири сектора, илюстриращи системните проблеми, които измъчват нашите икономики: земеделие, текстилна промишленост, строителство и дигитализация. Тези сектори демонстрират мащабите и дълбочината на необходимите промени.

 Земеделие с бъдеще: Мнозина от нас все още свързват земеделието с малките селца, но промишленото земеделие подклажда глобалното затопляне, замърсява околната среда, унищожава биоразнообразието, вреди на дребните земеделци и на общностите и съсредоточава богатство и власт в ръцете на големите корпорации. Изследванията и примерите от практиката показват, че агроекологията ще ни позволи да изхраним обществото, да осигурим достоен поминък на земеделците и да възстановим околната среда.

Източник: Elaine Casap, Unsplash,com

 Текстилен сектор, скроен по мярката на природата: Производството на нашето облекло и обувки изразходва огромни количества суровини, изкопаеми горива и вода – и във всеки свой етап създава не по-малко отпадъци. Един от основните виновници е т.нар. „бърза мода“. Нейният негативен социален отпечатък е колосален; той включва работа в експлоататорски, опасни или нехигиенични условия и дори принудителен труд. Все пак има начини да въведем нова мода също и в текстилната промишленост.

Източник: nappy, Pexels.com

 Подобрено повторно строителство (building back better): Строителството поглъща огромни пространства и ресурси, но изолацията по време на пандемията от COVID-19 демонстрира също така и сериозните последствия от неравностойния достъп до жилищно пространство, дневна светлина и вентилация. Жилищната криза в съчетание със спекулативните пазари на имоти принуди много хора да живеят в сгради или места, които не отговарят на нормите. Застроената среда и строителният сектор оказват дълбоко въздействие върху цялата околна среда и климата. Все пак съществуват начини да направим нашите жилищни местообитания по-съвместими с естествените – и да строим наново по-добре от преди.

Източник: Martin Péchy, Pexels.com

 Невидимите странични ефекти от дигиталната революция: Зелените обещания на дигиталната революция, например офисите без хартия, се оказаха преувеличени. Към отрицателните ѝ въздействия може да причислим нарастващите енергийни нужди на цифровите технологии и пораженията при добива на материалите, необходими за производството им. На социално-икономическо ниво цифровите технологии имат тенденцията да задълбочават неравенствата; те пораждат и сериозни опасения за поверителността на личните данни. Ние обаче разполагаме с капацитета да инсталираме нова операционна система и да рестартираме дигиталната революция.

Източник: wewe yang, Pexels.com

Да изградим среда на живот, която е социално справедлива и екологично устойчива

Тези примери демонстрират трите стълба, върху които трябва да се изгради една икономика на благосъстоянието. Да премахнем експлоататорските модели, които подхранват неравенството между държави, полове, раси и класи. Да демократизираме икономиката, като дадем повече икономическа и политическа власт на мнозинството вместо на малцина. Да направим икономическата система независима от растежа, за да намалим ресурсите, които тя поглъща.

Промяна на всички нива

Когато мислим за промяната, трябва да имаме предвид трите пласта в нейната структура: ниши, институции и култури, отбелязват още „Оксфам“ и ЕБОС. В нишите действат първопроходците, които посяват семената на новата икономика. Режимите са политическите, икономическите и социалните структури, които стабилизират икономиката. Културите са общите ценности и светогледи, които влияят на нашите представи и желания. Промяната трябва да се случи на всички нива, а промяна на едно ниво често води до промяна и на друго.

Източник: Hannah Busing, Unsplash.com

 За да изкореним съществуващите експлоататорски модели, призоваваме политиците:

•    да обърнат посоката на финансовите потоци от страните, които са се облагодетелствали или се облагодетелстват най-много от настоящите несправедливи модели, към страните, които досега са били в неизгодно положение;

• да насърчат повече справедлива търговия и свързаните с нея производствени структури;

• да позволят на хората да упражняват правото си на свободно движение.

За да демократизираме икономиката, призоваваме политиците:

• да осигурят много по-равностоен достъп до производствените активи;

• да осигурят всеобщ достъп до основните услуги и социалното осигуряване.

За да станем независими от нуждата от постоянен растеж и да намалим употребата на ресурси, призоваваме политиците:

• да изместят фокуса на мисленето си от вечно нарастващия брутен вътрешен продукт към стремежа за благоденствие в рамките на планетарните граници;

• да разглеждат търговията не с фиксация върху растежа, а с оглед на потенциала ѝ да подпомогне трансформацията към една икономика на благосъстоянието.

Нека бъдем честни: тези предложения за промяна в същината си са политически, тоест самите те са въпрос, свързан с властта. Те засягат темите за собствеността и привилегиите – две неща, с които хората рядко се разделят доброволно. Затова тук не става въпрос само за намиране на правилния довод или най-достоверния анализ; нужно е и да създадем противовес – в политиката, публичните дискусии и ежедневните ситуации. За тази цел гражданското общество, активистите и отделните граждани трябва да се обединят около общата кауза: тя се нуждае от организации, които работят в съвместни мрежи, от силни движения, които подготвят почвата за промяната, и от хора, които подкрепят идеята. Затова каним всички да се присъединят към нас или към подобни кампании и движения, които призовават за политическите промени, необходими за изграждането на екологична и социално справедлива икономика.

Ако подкрепяте изложените по-горе идеи подпишете петицията “Климат на промяната”, която настоява за нов икономически модел – икономика на благосъстоянието, която служи на хората, природата и планетата.

Още по темата: ЗА ЕДНА ИКОНОМИКА НА БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО

Източници:

1. „За една икономика на благосъстоянието, която служи на хората и природата: Изграждаме човешка среда, която е социално справедлива и екологично устойчива“, публикуван от Oxfam – Германия и Европейското бюро за околна среда (European Environmental Bureau) от името на коалицията „Климат на промяна“ (ClimateOfChange): https://eeb.org/library/towards-a-wellbeing-economy-that-serves-people-and-nature/
2. The power of a wellbeing economy for climate, health and equity: https://www.georgeinstitute.org/search?search_api_fulltext=our+impact+policy+and+recommendations+the+power+of+a+wellbeing+economy+for+climate+health+and+equity&is404=true

*Тази статия е произведена с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието й носи единствено авторът и то не задължително отразява мнението на Европейския съюз