Климатичната миграция: 5 неща, които трябва да знаем

Милиони хора по света са принудени да се изселят от домовете си поради екстремни климатични условия и са изложени и хванати в капана на несигурността и мъката на ежедневното оцеляване.

Изследователските данни по този въпрос не са никак благоприятни. Глобалният доклад за вътрешния транспорт сочи, че броят на принудителните пътувания заради климатичната криза нараства тревожно. През 2019 г. 24 милиона души са били принудени да напуснат домовете си поради екстремни метеорологични условия, което е 48% увеличение спрямо 16,1 милиона през 2018 г.

Вярно е, че доказателствата за климатичната миграция са все още ограничени, тъй като причините за движението на населението не винаги са ясни. Наложително е обаче тази тема сериозно да застане в дневния ред на политиците по целия свят. Ако трябва да обобщим петте ключови точки относно климатичната миграция, които всички трябва да имаме предвид, те биха били следните:

1. Изменението на климата може да е основната причина много хора да мигрират.

Засилването на метеорологични явления като валежи, наводнения, засушавания, както и последиците от климатичните промени като опустиняване и повишаване на морското равнище, може да принуди хората, живеещи в уязвими места, да напуснат своите домове. Показателно е, че предизвиканата от климата миграция през 2019 г. е била три пъти по-висока от миграцията породена от конфликти и насилие.

2. Най-уязвимите са и тези, които е най-вероятно да бъдат принудени да мигрират.

Жителите на страните, които са най-уязвими от географска гледна точка – с крехки екосистеми и с ниско ниво на приспособимост към извънредни ситуации – са тези, на които ще им се наложи да решават дали да напуснат мястото, което обитават, често дори без да разполагат с ресурсите за това. Раджо от Пакистан е била принудена да се мести три пъти в рамките на няколко години: „Всяко преместване оказваше огромно влияние върху семейството. При едно от тях бях бременна в седмия месец, а трябваше да работя на новото място, за да свържем двата края. Поради пренасянето преживях спонтанен аборт. Децата се разболяват всеки път, когато се местим, и за да се погрижим за тях, заемаме пари.”

3. Никой не знае колко хора ще мигрират поради климата.

Данните за броя на хората, които в момента се местят или ще се преместват в бъдеще заради условията на околната среда, са само приблизителни. Това се дължи на факта, че други фактори, като конфликти и политическа нестабилност, често се намесват и няма официални числа за вътрешните разселвания, които са най-често срещаното явление.

4. Климатичната миграция е реалност, пред която са изправени хора по целия свят.

Климатичните фактори представляват заплаха за живота на хората и често единственият начин за приспособяване към новите условия е да се мигрира. По-голямата част от хората, принудени да се разселят, живеят в уязвими зони и се прехранват с риболов и земеделие. „Всички се катереха по дърветата. Къщите бяха потопени под вода. Изведнъж клонът, на който се бяхме покачили със съпруга ми, се счупи и той и 8-годишният ни син паднаха във водата. Повече не ги видях… ”, Марта, Мозамбик.

5. Не съществува правна рамка, защитаваща хората, които се преместват поради климатичните изменения.

Хората, които се изселват поради климатичните промени, не се считат за бежанци съгласно международното право за бежанците, и по-специално Женевската конвенция, която предвижда признаване на бежански статут на всеки, който е извън своята страна поради страх от преследване. Това означава, че няма правна рамка, която да дава защита на тези хора.

Малека е на 16 години и вече 4 години работи като домашна помощница в Дака. Семейният й дом в селските части на Бангладеш е бил разрушаван от наводнения четири пъти за осем години и на нея й се налага да се премести в града, за да помага с разходите: „Винаги съм мечтала да стана учителка. Мечтата ми вече няма смисъл.”

Мечтите, животите и местата, които изглежда зависят от милостта на природата, правят наложително незабавното мобилизиране на всички срещу климатичната криза, която в крайна сметка е хуманитарна криза.

Снимка: Guajardo-ActionAid

Източник: https://ehs.unu.edu