Катя Александрова, биоземеделец: Време е да започнем да се адаптираме към природата

Share

Автор: Мартина Панайотова

Интервюто е част от рубриката “Климат и лични истории”, в която ще ви запознаваме с най-различни хора, чиито професии или интереси са пряко свързани с околната среда.

***

Екатерина Александрова създава своята биоградина “Екатерина” през 2012 година, когато термини като “биоземеделие” и “еко продукти”, изобщо не са все още толкова модерни. Браншът тепърва прохожда и тя вижда перспектива именно в този отрасъл. 

Заедно със съпруга си Христо, Катя създава своето стопанство в землището на с. Чокоба, обл. Сливен. Понастоящем тя се грижи за парцел от 14 дка извън селото и 2 дка градина в двора на къщата си. По биологичен начин, вече десет години Катя отглежда голямо разнообразие от сезонни зеленчуци – домати, краставици, чушки, зеле, лук, тиквички, моркови и др. На особен интерес се радват произвежданите от нея био дини и пъпеши, както и бадемите с мека обвивка, които са характерни за сливенския регион. Катя обича работата си и я възприема като свое призвание. Дейността й обаче е съпътствана и от не малки трудности, особено през последните години, през които засушаването и увеличаващите се температури от аномалия започнаха да се превръщат в тенденция. Ето какво ни разказа Катя за работата си и за промените, през които започват да преминават браншът и продукцията в резултат на това.

Защо реши да се заемеш именно с биологично земеделие, какви бяха мотивите ти и как започна?

Създадох биоградина “Екатерина” през 2012 година. Това за мен бе ново и различно начинание, защото по онова време биоземеделието не беше така популярно като сега. Понастоящем вече е модерно, появиха се множество частни производители на биопродукти, дори Министерството на земеделието има програма за стимулиране на биоземеделието. Преди 10 години обаче това беше новост на територията на България и аз видях перспектива именно в тази дейност. Това бе лично предизвикателство.

Наблюдаваш ли някакви сезонни и температурни изменения в средата, в която работиш през тези десет години? 

Да, определено. Промените са много големи и силно осезаеми. Става все по-сухо и все по-горещо, което е причина площите със зеленчуци да се свиват все повече. Вече планирам да отглеждам зеленчуци само в оранжерии, в които микроклиматът може да се контролира. Просто в природата температурите вече са по-високи. Има и промяна във валежите – не бих казала, че са по-оскъдни, но станаха много неравномерни – редуват се много последователни дни с проливни дъждове, последвани от сухи и горещи периоди. Агрометеорологичните мероприятия все по-трудно могат да се осъществят – има си точно време за сеитба, за окопаване, за събиране на реколтата. Тези цикли в нашия отрасъл са изключително важни, което създава множество трудности понастоящем.

Лятото на 2022 трудно може да се нарече “нормално” за Европа – станахме свидетели на рекордни температури, пожари, суша, ураганни бури. Във Великобритания субтропични и средиземноморски видове като авокадо и смокини започват да се отглеждат на открито от любителите-градинари. Какво е положението у нас?

Слънцето е изключително силно, а валежите – по-малко. Засушаването е главна причина за намаляване на добивите това лято. Не смятам, че промените са толкова драстични – ние все още сме в умерения климатичен пояс и трудно бихме отглеждали авокадо, например, но наблюденията ми са, че всяка година, периодите на засушаване се увеличават. Например, тази година при нас не е валяло от средата на май, когато имаше много продължителни валежи – от по 2 седмици и повече. Това съсипа реколтата от череши. Последвалата суша пък увеличи разходите за напояване, което повлия и на крайните цени на продукцията. Но това не е само това лято – наблюдавам този процес поне от три години насам. Това се превръща в тенденция, не аномалия. Започвам да го приемам като “новото нормално”. Като се върна назад, през 2012, средните летни температури бяха от 30 до 35 градуса. Сега сме свидетели на дни, в които температурите достигат до 40 градуса по Целзий. И според мен тази тенденция ще се запази.

А имаш ли странични наблюдения за изменения в природната среда у нас – например, променили ли са се любимите ти места за посещение?

Ако трябва да съм честна, нямам много време за туристически разходки, но непрестанно наблюдавам околния ландшафт извън обработваемата земя и измененията са драстични – никога полетата не са били толкова сухи. Сега, през август, природата около нас вече напомня по-скоро на пустиня, на пустош. Допреди няколко години дори по по-каменистите зони имаше зеленина – сега са изцяло оголени, а тревите в момента са напълно изгорели.

Каква е личната ти визия за бъдещето на биоземеделието? Имаш ли някакви прогнози, наблюдаваш ли тенденции, както и имаш ли мнение за начините, по които този отрасъл може да бъде подобрен?

Както отбелязах по-горе, биоземеделието става все по-популярно. Появяват се все повече производители на екологични земеделски култури. Много хора започнаха да произвеждат плодове и зеленчуци сами за себе си. Хората добиха много по-голяма информираност и сами започнаха да търсят и предпочитат биопродукция. От тази гледна точка, смятам че в близко бъдеще отрасълът ще се развива все повече и ще заема все по-голям дял от селското стопанство. Трудност може би е фактът, че повечето производители у нас се занимават с производство на монокултури. А биоземеделието е доста по-разнообразно и изисква производство на редица земеделски култури, не само на една. Друга трудност е липсата на достатъчно работна ръка у нас. От тази гледна точка смятам, че биоземеделието ще се развива, но няма да стане водещо – в България, според мен, главният дял на селското стопанство ще остане в производството на пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица и други подобни зърнено-житни култури, защото там всичко е механизирано.

Хубавото е, че около себе си виждам все повече млади хора, които решават да се занимават с биоземеделие – съдейки по тях, мисля че отрасълът има бъдеще.

А мислиш ли, че държавата може и трябва да насърчава и подпомага тези необходими промени и как според теб най-ефективно може да стане това?

Факт е, че държавата се опитва да помага, най-вече с определени икономически мерки, но това не е достатъчно. За мен главното, което трябва да се направи на държавно равнище е информираността – чрез различни комуникационни кампании например, гражданите да получат едно по-дълбоко разбиране за ползите от биоземеделските продукти и техните предимства. Тъй като на този етап помощта е предимно финансова – по европейски програми – и идва по-скоро на местно равнище. Трябва да се работи за информираността – да се привличат хора към отрасъла.

С какво би се занимавала, ако по някаква причина вече не можеш да правиш това, което правиш в момента?

Определено обичам работата си и не искам да се занимавам с друга дейност. Затова не съм се и замисляла по този въпрос. Но истината е, че биоземеделието ме прави щастлива и се надявам да мога да върша именно това. Просто дойде времето да се замислим – да осъзнаем, че ние трябва да започнем да приспособяваме себе си към природата, а не природата – към нас. Защото истината е, че в резултат на дългогодишната човешка дейност и “битката”, която подехме с околната среда, сами се докарахме до това положение.

Ако разказът на Екатерина ви е развълнувал и искате биоземеделието да просъществува и да се развива, подпишете петицията Климат на промяната, която апелира за преминаване към една по-устойчива, ефективна и щадяща природата икономика на благосъстоянието.