Share

Въпреки че обикновено си представяме климатичните мигранти като бедни хора в бедни страни, последствията от глобалното затопляне все по-често принуждават и европейците да напускат родните си места.

Това беше едно от посланията на скорошния уебинар за климатичната криза и миграция.

European Environmental Bureau, в сътрудничество с мрежата Youth and Environment Europe (YEE), наскоро проведе уебинар на тема изменение на климата и миграция, като част от проекта #ClimateOfChange, финансиран от ЕС.

Онлайн дискусията, модерирана от Елиша Винкел от YEE, събра на едно място експерти, за да обрисуват ясна картина на тази сложна и многостранна тема и да разсеят някои често срещани и вредни заблуди.

Карълайн Зикграф, съучредителка на обсерваторията „Юго“ към Лиежкия университет, разказа за политическата страна на миграционната терминология и за всяването на паника и разпространението на митове, довели до рестриктивни имиграционни политики, които вредят на хората, засегнати от глобалното затопляне.

Мариам Траоре Чазалноел, старши експерт към International Organisation for Migration, оцени факта, че международната общност вече обръща повече внимание на климатичната миграция, но отбеляза, че това още не е довело до действия. Тя обаче вярва, че участието на младите хора може „да превърне тази история в по-обнадеждаваща и вдъхновяваща.

Изчезващи светове

Една от масовите заблуди е свързана с това къде се случва климатичната миграция. Често общества с минимален принос за кризата с климата се оказват на предната линия на глобалното затопляне и са най-уязвими за последствията от климатичните промени.

Това посочи Люси Пелисие, съпредседателка на CliMates International – организация, която се стреми да повиши осведомеността за климатичната миграция. Пелисие е заснела документален филм, който разглежда факторите, свързани с този вид миграция, и последствията ѝ върху младите хора.

Когато започнахме този проект, осъзнахме, че историите за екологична миграция са малко – разказа Пелисие. – Докато говорим за това явление, през повечето време звучим малко абстрактно.“ Тя и колегите ѝ решили, че е нужно да покажат и осмислят човешката страна на нещата, като оставят мигранти от „фронтовата линия“ на климатичните промени в Бангладеш и Сенегал да ни я разкажат сами.

В Бангладеш – държава с ниска надморска височина и голямо население, застрашена от покачването на морското равнище – остров Кутубдия може да ни послужи като предвестник на онова, което ни чака. Благодарение на едно от най-бързите покачвания на морското равнище в историята, половината от територията на острова е потънала в океана през последните петдесет години. Въпреки незначителния въглероден отпечатък на местните селяни – горди рибари, те са принудени да изоставят традиционния си поминък и да мигрират към вътрешността на страната.

Като горски пожар

Това обаче не означава, че богатите общества са в безопасност. Макар че разполагат с повече ресурси за справяне с последиците, редица развити държави също търпят опустошенията на глобалното затопляне.

Пример за това е разрухата, причинена от пожарите в Америка тази година, включително необичайната гледка на есенни пожари с такъв интензитет, че спират видимостта.

Да не споменаваме въобще „черното лято“ на Австралия през 2019 и 2020 година. Австралийските пожари не само погубиха стотици милиони същества и доведоха много видове до (почти) пълно изчезване, но и унищожиха хиляди жилища и прогониха обитателите им.

Европа също става все по-подвластна на климатични промени, както отбелязаха Марта Родригес и Лило Монталто – журналисти, направили поредица от репортажи по „Евронюз“ за ефектите от климатичната криза върху живота на европейците.

Много се говори за климатични мигранти, за бежанци, които идват в Европа примерно от Африка или Азия – обясни Родригес. – Ние искахме да проверим има ли вече и европейски климатични мигранти и ако да, къде да ги открием.

Екипът на „Евронюз“ действително ги открил. „Почти 700 000 [европейци] са се разселили през последните десет години. Това са 700 000 истории за загуба по нашия континент – разказа Лило Монталто. – Не искахме да превърнем климата в някаква далечна история, в която Европа просто посреща мигранти. Искахме да променим гледната точка към тази история.”

Даденото число е значително по-ниско от истината. То включва само хора, прогонени от пожари в природата, бури и наводнения. Освен това статистическите данни за директната климатична миграция в Европа са оскъдни – и на практика липсват, когато става дума за хора, разселили се заради дългосрочни екологични промени, като повтарящи се суши, или индиректно изтласкани от тези промени, губейки поминъка или спестяванията си.

Перфектната буря

В хода на разследването си Родригес и Монталто установили, че екстремните бури, причинени от климатичните промени, обикновено поразяват най-бедните най-силно, но понякога не подминават и по-богатите.

Това например се случило в Ла Фот сюр Мер на атлантическия бряг на Франция. През 2010-а този луксозен курорт бил ударен от Синтия, силна буря, придружена от високи вълни. Преди столетие буря с такъв интензитет не би причинила особени поражения, но заради покачването на морското равнище в случая тя довела до масови наводнения, отнели живота на 29 от обитателите на градчето.

За разлика от жертвите на глобалното затопляне в бедните страни, хилядата души, които се оказали без дом, получили обезщетение от френската държава, за да си намерят нов. Около 400 от тях решили да се изселят от Ла Фот сюр Мер завинаги.

Емоционалната травма от загубата на дом или близък човек обаче е еднаква навсякъде. Някои от оцелелите французи загубили повече от един член на семейството си. Елизабет, която избрала Ла Фот сюр Мер за живота след пенсионирането си, видяла как съпругът ѝ се удавил в придошлите води пред очите ѝ, а невръстният ѝ внук издъхнал от хипотермия в ръцете ѝ. Ахмед, лекар в интензивно отделение, който наскоро си бил купил парцел в градчето, изгубил майка си, съпругата си и синовете си Исмаел и Камил. Оцеляла само дъщеря му.

Потопът след нас

Още една история е тази на Йон Санду от Молдова. Преди десетилетие огромно наводнение, причинено от глобалното затопляне, опустошило неговото село Котул Мории, принуждавайки армията да евакуира жителите му. Молдовското правителство преценило, че селото е твърде опасно за обитаване, и построило ново селище със същото име, а после поканило хората да се преместят там.

Но Санду, който наближава 90 години, и други негови съселяни не харесали новото специално построено място и изпитвали носталгия по домовете си, затова се преместили обратно, въпреки че старото Котул Мории било официално заличено от картите и оставено без комунални услуги и инфраструктура.

Как се напуска такъв прекрасен дом?“ – пита Санду за семейната си къща, построена от масивна акация. В нея той се е родил, пораснал, оженил и живял с вече покойната си съпруга. „Това е бащината ми къща. Тук беше детството ми. Тук съм роден“ – казва той пред „Евронюз“.

Молдова не само е една от най-бедните страни в Европа, но и населението ѝ е сред най-уязвимите към изменението на климата. И това преобладаващо селско население трябва да се справя не само с наводнения.

Сушите също стават все по-редовни и опустошителни. В периода 1990-2015 г. Молдова претърпява 11 суши, по данни на ООН. Само през 2012-а те струват един милиард евро загуби на скромната икономика на страната.

Това допринася за огромно изтичане на молдовци в чужбина. В началото на 90-те населението на Молдова е било 4,5 милиона, а през 2019-а спада до 2,7 милиона. Ниската раждаемост е сред факторите за това, но значителна роля играе и емиграцията на стотици хиляди молдовци.

Не съществува статистика за значението на климатичните промени при решението на молдовците да напуснат родината си; повечето посочват бедността и ниските доходи като водеща мотивация.

Ако обаче потърсим по-надълбоко, все по-негостоприемният климат на страната влияе на мигрантските потоци. Това например се вижда от факта, че почти 70% от молдовците, заминали в чужбина, идват от селските райони, тоест от местата с най-тежки поражения от наводнения и суши.

Източник: Eeb.org

Още новини