Георги Маджаров: Изместването на сезоните е сериозен проблем в земеделието

Share

Интервюто е част от рубриката “Климат и лични истории”, в която ще ви запознаваме с хора, чиито професии или интереси са пряко свързани с околната среда.

Георги Маджаров е инженер по електроника и програмист, но не отива на село, за да пише код на чист въздух, както е модерно напоследък.  Той напуска София през 2017 година и се отдава изцяло на малката си ферма “Бесика”. Дотогава тя е просто любимо хоби, в което инвестира свободното си време и средства. 

Днес Георги се грижи за 24 декара с различни култури. Има сертификат за биоземеделие, редовно участва във фермерските пазари и доставки на Хранкооп София. Отдавна е изоставил романтичните представи, че чиста храна се отглежда лесно. Завършва специална магистратура по биоземеделие, за да е в час с всичко ново. 

С Георги разговаряхме за климатичните промени, които наблюдава през изминалите години и за предизвикателствата пред земеделските производители. 

Георги, ще ни кажеш ли колко декара земя обработваш в момента и с какви култури? 

Имам 4 декара с оранжерии и 20 дка открити площи за зеленчуци. Отглеждам ягоди, домати, краставици, пипер, тиквички, зелен фасул. През зимните месеци оранжериите се запълват със салати, спанак, лук, репички. 

Забелязваш ли нещо различно в климата през последните години? 

Ще започна с това, че зимата е доста топла и много мека, което е по-скоро негативно за нашия климатичен пояс. Няма достатъчно количество снегове, включително и в планините. Оттам влагата в почвите намалява. 

Нека обясним – защо е важно през зимата да е студено и да има хубава снежна покривка? 

Когато няма достатъчно снежна покривка, влагата в почвите намалява, попълването на водния запас на почвите и реките е трудно и всички растения на полето страдат. 

Многогодишните култури имат период на покой през зимата, който е характерен с ниски температури и студ. Този период става все по-кратък, зимата е все по-топла.

Другото, което се случва след една топла зима, е, че в края на март, началото на април има резки студове, които се отразяват много негативно. 

Можеш ли да дадеш пример?

Овощните култури, особено ранно цъфтящите, се „подлъгват“ от топлата зима, сокотечението тръгва по-рано и започва цъфтежът. 

Това не е добре, защото през април настъпват мразове, често падат късни пролетни слани и цветовете и завръзите загиват. 

Мога да дам пример и с продукцията в неотопляемите оранжерии. 

При една студена пролет, което вече е правило, се задържа развитието на културите и продукцията от  ранни домати и краставици закъснява. А пък отопляемите оранжерии генерират твърде високи разходи за отопление, което не е икономически оправдано. 

Тенденцията с изместването на сезоните е много сериозна. 

Как се отразява всичко това при теб и твоето стопанство? 

Първо ще дам пример с овощарството. 

Мога да кажа, че в момента е лош избор, ако се отглеждат ранно цъфтящи овощни видове, защото тези късни пролетни мразове унищожават бъдещата реколта. 

Ако за десет години имаш 3-4 години без продукция, накрая стопанството фалира. Лошата година не отменя мероприятията, а те струват пари. Може черешите или ябълките да са измръзнали, но това не елиминира резитби, поливки и третирания срещу неприятели и болести. 

Ако пропуснеш нещо, ще се намножат неприятели, ще има увеличаване на болестите. Растенията ще страдат и това се отразява върху добива и качеството на градината. 

Затова е хубаво да се отглеждат по-късно цъфтящи и плодообразуваши култури и да се вземат предвид студовете през пролетта.  

Предполагам, същото важи и за зеленчуците? 

Да, много е важно да се направи правилна преценка за точното засаждане на зеленчуците. 

Ако става дума за зеленчуци в отопляеми оранжерии трябва да се съобрази някакъв по-голям финансов разход и за горивото. 

При неотопляемите оранжерии означава да очакаваш по-късна продукция и това също трябва да се вземе предвид. Пласирането на продукцията също се измества. 

Ние сме на единен европейски пазар. Конкурираме се с други държави, включително и такива по на юг, които изкарват по-рано продукция и на по-ниска цена. 

 Това също трябва да се вземе предвид и означава да не се разчита на ранните култури. 

А какво се случва през есента, когато по принцип сме свикнали да захлажда? 

Тук ще дам пример с доматите. В момента се получава страхотна втора реколта оранжерийна продукция в неотопляеми оранжерии, защото есента е доста топла и продължителна. 

Изместването на сезона води до мека есен и топла зима до много късно и реално в една неотопляема оранжерия до средата на ноември може да се бере прилична продукция.   

Тези необичайни топли дни отразяват ли се и по друг начин? 

Да, защото меката зима и топлата есен способстват за развитието на доста неприятели и болести.  Ларвите на голям брой насекоми зимуват в почвата. Когато няма студена зима означава, че по-голям процент от тези ларви и какавиди ще презимуват и на следващата година плътността на този неприятел ще се увеличи. 

Докато, ако имаме една студена зима, при някаква обработка на почвите преди нея, голям процент от тези ларви и какавиди ще загинат. Съответно ще имаме по-нисък натиск от неприятели за следващия сезон. 

Какво конкретно означава това за теб като земеделец?

Опазването на културите става по-трудно. Когато имаш по-голям натиск от неприятели ти трябва да си с отворени на четири очи, защото очакваш повече проблеми за растенията. 

Същото е не само с неприятелите, ами и с болестите, което пък е още по-голям проблем. Тук имам предвид неща, които причиняват вреди, без дори да се виждат с просто око – почвените фитопатогени, микроскопичните гъби, вирусите, бактериите. 

Тази година говорихме много и за необичайните горещини. Ти какви наблюдения имаш? 

Високите температури са проблем през лятото, защото всяко растение има праг за нормално развитие. Например, за краставицата можем да кажем, че под 15 градуса не се развива. Обаче има и горна граница, която е 34-36 градуса. От там нататък това растение също не се развива. 

Ако му осигуриш някаква влага то няма да загине, но няма да има и развитие. Ще има окапване на цветове, ще има и окапване на завръз. 

 Самият прашец от горещините става тежък и не се получава качествено опрашване, което значи и никакви плодове. 

Иначе казано, фермерът трябва да прецени и да засади културите навреме. Защото, ако на  някоя култура цъфтежът ѝ съвпадне с горещите августовски дни, няма да бере нищо. А последните години периодът на горещите дни се увеличава постоянно.

Това означава ли и промяна в сортовете, които земеделците ще предпочитат? 

Да, разбира се. Това е и една от задачите на селекцията на нови сортове – да следва климатичните изменения и изискванията на растенията, както и да има сортове, подходящи за всеки климат. Като цяло местните сортове трябва да са най-добре приспособени, защото тяхното развитие следва климатичните промени.  

За в бъдеще е твърде вероятно да се случи така, че някои култури да не могат да се отглеждат тук, поради климатични зависимости. И обратното – други култури, които досега не са били подходящи ще могат. Но процесът е доста бавен и всичко това ще отнеме доста време.