Илина Генова е единствената българка, която се включи в голямата среща на младежкото движение “Петъци за бъдеще” през изминалата седмица. Тя се състоя в Торино, Италия, от 25 до 29 юли и събра над 400 активисти от Европа и света.
Часове след края на срещата, поканихме Илина да сподели първи впечатления. Вижте какво разказа тя на път за България.
Или, здравей! Как се чувстваш след срещата в Торино с другите младежи от “Петъци за бъдеще”?
Беше много вдъхновяващо, защото се събрахме много активисти от цяла Европа, и не само. Срещата беше 5 дни, в три от тях говорихме за това как да бъде организирано движението вътрешно.
Любопитно ми е как говорят младите хора за климатичните промени?
Това е нещо, което много ме вдъхновява. Ако ни гледаш отстрани, виждаш младежи и деца, но когато се заслушаш, чуваш как всички говорят задълбочено и с разбиране и то за много сериозни и комплексни проблеми. Впечатлена съм колко осъзнати и разбиращи са младите хора и колко искрено говорят.
Ти в коя тема се разпозна най-силно и би продължила работа?
За мен беше важно да проследя как частите на “Петъци за бъдещето” в различните страни и региони взаимодействат помежду си и си сътрудничат.
Ние имахме група на движението от Източна Европа, на която обсъждахме това как нашата ситуация е различна от тази в страните от Западна Европа. Обсъждаме колко често се случва те да забравят да помислят за нас, защото имаме различни проблеми, различна активистка култура и капацитет.
Накрая имахме усещането, че младежите от “Петъци за бъдеще” в Източна Европа сме оставили храна за размисъл в главите на другите активисти. Вярвам, че са ни забелязали и ще започнат да мислят повече за нас, как да си сътрудничим и да се включим наравно в обсъждането и вземането на решения.
Ако трябва да обясниш на човек, който не се интересува активно от темата за климатичните промени, какво ще му кажеш?
Бих му казала, че дори и да не искаме да видим проблема и да не искаме да сме част от него ние продължаваме да живеем в този свят. Ако просто не правим нищо, реално оставаме да живеем в система, която убива планетата ни.
Успя ли да разкажеш каква е ситуацията в България и какво тревожи най-силно младите еко активисти тук?
Говорих най-много за това, че в България е много трудно да активизираш хората за какъвто и да е социален проблем.
Според мен е така, защото всички имат толкова много проблеми в ежедневието си, че нямат тази свобода да мислят и за други проблеми, особено за такива, които за тях все още са абстрактни, като климатичните промени.
Като гледам протестите в другите страни виждам, че идват страшно много хора, те просто идват и се включват. В България това е трудно да се постигне и аз го отдавам на разлика в културата.