Живко Джамяров: Крайно време е да осъзнаем последствията от действията си и да поемем отговорност

Share

Днес в рубриката ни „Климат и лични истории“ ви срещаме с Живко Джамяров, чието име мнозина асоциират с набиращия все по-голяма популярност био-хранителен бранд „Ancestral Superfoods”, както и с групата му за природосъобразен начин на живот „Племе на здравето“. Навлиза в бранша още през 2009 г. с проекта „Зелена Земя“, като след това успява да натрупа още опит в бизнеса с биологични храни, като поема управлението на българския клон на най-голямата австрийска компания за сертификация на био продукти „Австрия Био Гарани“. Страстта му към растителната храна води до основаването на „Soul Kitchen” – проект за кетеринг и поръчки по интернет, който впоследствие еволюира до модерен ресторант в сърцето на София.

След като преживява инсулт през 2013 година, решава че иска да се посвети на мисия, с която да запознае хората с ползите от пълноценната растителна храна и с важността да се прави превенция на заболяванията чрез начина ни хранене и на живот. Така създава и нов тип функционални храни, които да са на базата на покълване и ферментация.

„Философията зад „Ancestral Superfoods” e че искаме да създаваме храни, в чийто състав да влизат типични за България и Европа съставки, и които да са „живи“ – да са минали през процес на покълване и/или ферментация и да не са преработвани при температура над 45 градуса“, разказа ни Живко. Ето какво още сподели той за процеса на производство на продуктите, промените в околната среда, които наблюдава и вижданията си за онова, което трябва да се случи, за да успее човечеството да намали ефектите от глобалното затопляне и в крайна сметка – да се съхрани.

Как започна да се занимаваш с производството на натурални биохранителни добавки и храни?

Причината беше, че се сблъсках с редица здравословни проблеми, които ме накараха да се замисля за храната, която консумирам и за нейния произход. Започнах да чета и да се интересувам как се произвежда храната и какви са проблемите, свързани с индустриалното производство. Така стигнах до редицата негативни ефекти върху природата, животинския свят и човешкото здраве, които са в следствие от индустриалното животновъдство, и взех лесно решението за себе си да се храня изцяло с пълноценна растителна храна. Запознавайки се по-добре и с вредите от синтетичните пестициди, реших да заложа в по-голямата част от менюто, с което се храня, да присъстват биологични продукти. Така постепенно започнах да развивам интерес в тази сфера и реших да превърна страстта си към този тип хранене и начин на живот в моя професия и да създам първия си проект „Зелена Земя“ – компания, която се занимаваше с внос и търговия с биологични храни. Като естествено продължение на всичко това се появи и „Ancestral Superfoods”.

Може ли да ни разкажеш за философията и процеса на производство на продуктите „Ancestral Superfoods”?

Технологията при четирите основни продукта (Druidess, Chieftain, Oracle и Warrior), с които стартирахме е, че семената в тях минават през процес на покълване за 36 часа, за да може да се разпаднат съдържащите се в тях инхибитори, след което се изсушават при вакуум под 45 градуса, преминават през смилане на каменна мелница при бавна скорост, а триците, които остават след смилането на семената, отиват за допълнителна ферментация за 48 часа, изсушават се при вакуум, смилат се и се добавят към останалата прахообразна смес, заедно със специално подбраните за всяка една рецепта сушени плодове на прах, зеленолистни на прах, както и пробиотици. Полученият краен продукт е функционалната храна на „Ancestral Superfoods” и в прахообразна форма, за да може да бъде универсален и да се използва по различни начини и в различни видове рецепти. С течение на времето създадохме още продукти и в момента в портфолиото ни има два вида зърнени закуски с активирани семена, два вида десерти с активирани семена и покълнали и/или ферментирали съставки, два вида функционален чай и два вида течни функционални хранителни добавки. Идеята ни беше да имаме продукти, които да могат да покрият максимално много от нуждите на човек като хранене през деня, както и като част от системата за превенция на заболяванията, която е изградил или иска да изгради.

Нека поговорим и за пазара – започнахме ли да схващаме постмодерните хора, че храната на нашите деди – натурална и без обработка и химия – всъщност е фундаментална за здравето ни и за качеството на живота ни? Как се развива браншът на биопроизводството по твоите наблюдения и какво е бъдещето му? Какви са наблюденията ти върху потребителските навици?

Според мен все повече хора започват да се интересуват от произхода на храната и да търсят по-качествена храна. Да осъзнават, че храната, която консумираме и хранителните ни навици, имат директен ефект върху нашето здраве, който се натрупва с течение на времето. Също така все повече хора се опитват да възстановят загубената връзка с земята, която ражда храната, с която се храним, търсят начин да се върнат да живеят на село и сами да произвеждат своята храна, или търсят регионални продукти и храни, които са произведени на територията на България и в непосредствена близост.

Според мен браншът се развива устойчиво, макар и неговия ръст да бе забавен в последните години, поради липсата на визия и стратегия от страна на държавата за развитието на този сектор, който ЕС определя като един от важните за бъдещето. Много от компаниите трябваше да се справят с непредвидими проблеми, като последствията от пандемията с Ковид-19 и не успяха да издържат на този натиск и прекратиха дейност, други съумяха да намерят нови възможности и пазари и да продължат да се развиват. Появяват се все повече интересни „“фуудтех“ проекти в сферата на растителните храни и алтернативите на животинските продукти.

„Аncestral Superfoods“ са на пазара от няколко години, а както ни разказа, продуктите се добиват по напълно природосъобразен начин. Като човек, чиято дейност е пряко свързана с биопроизводство, можеш ли да ни споделиш личните си наблюдения – наблюдаваш ли някакви промени в средата, в която се произвеждат семената и растенията, от които се правят продуктите?

Промените, които вече са очеизвадни, няма как да не засегнат добива на всички култури, които използваме в производството на нашите продукти, като същите са местни и регионални за България, Балканите и Европа.

Биопроизводството само по себе си има много трудности, освен административни, така и като количество на продукцията, търсейки и запазвайки все пак качеството на същите. Всички климатични проблеми засягат производството, независимо дали е конвенционално или биологично.  Затова са от значение ефектите от глобалното затопляне, които водят до промени в сезоните, нужда от възстановяването на почвите, поради ерозията и интензивното използване на синтетични торове, загуба на естествени водоемни и подземни води, заради обезлесяването, водещи след себе си до засушаване или наводнения. Темата е безкрайна и много важна, както за потребителите, така и за бизнеса.

Налага ли се да адаптираш дейността си по някакъв начин, следствие на тези промени?

В професионален план за момента все още не се усеща чак толкова, но разбира се, ценово със сигурност има промени, които предполагам, че в бъдеще ще се засилят и станат осезаеми и видими за всички ни.  Тези промени, в личен план, отдавна са ме подтикнали да се замисля и така да се каже, да действам превантивно, тъй като ме провокираха да се замисля дали живея достатъчно устойчиво и съответно да започна да се старая да консумирам и изхвърлям по-малко. С жената до мен даже имаме домашен компостер, дори в градска среда, събираме разделно, отглеждаме в саксии билки, чери домати. Все още се учим как да се освободим от всичко излишно, което сме натрупали вкъщи, стремим се да се консумираме устойчиво произведена локална храна, да не пътуваме много и да не прахосваме важни ресурси като вода и електричество.

В публикация преди време, във връзка със силната буря по родното Черноморие, достатъчно ясно сподели позицията си във връзка с климатичните промени – наистина е време човечеството да си извади главата от пясъка – какви, според теб, са необходимите стъпки, чрез които това може да се случи най-ефективно, имайки предвид ограниченото време, с което разполагаме?

Честно казано, вече не знам какво точно трябва да се случи. Партньорката ми няколко години се занимаваше с екологично право и споделяше част от трудностите и особеностите, с които се сблъсква. Затова бих казал, че за да има промяна -тя трябва да бъде направена от най-високото ниво на държавност, да се поставят компетентни, можещи и разбиращи млади хора, да се следват европейските тенденции и да не се спира възможността хората да могат да бъдат независими – енергийно (ползвайки възобновяеми източници за електричество и отопление), водоснабдително и в технологична насоченост (май има доста примери за изобретения, които не са “удобни” за тъй като ще дадат повече свобода на човека, като цяло).

А какво може да направи всеки един от нас, като индивид и жител на планетата – какви, например, са твоите лични, ежедневни навици, философия на живот и т.н.?

С партньорката ми отдавна говорим и където е възможно се действа, като се опитваме да намалим на ежедневна база елементарни неща – да не се купуват продукти в опаковки; да се пазарува без найлонови торбички; да компостираме; да си отглеждаме някакви билки и подправки; да се берат по възможност диворастящи растения (в тази връзка имаме много информация в „Племе на здравето“); да намалим по възможност в бита употребата на еднократни продукти, преминавайки към многократни. Ако се замислим много неща можем да променим и зависят от нас, от нашата мотивация и разбиране. Можем да намерим сили да си кажем, че няма да бъдем “масови консуматори”, да осъзнаем причинно-следствената връзка на всяко наше действие или бездействие. Всичко е взаимносвързано и се връща при нас, както в много видеа на екоактивисти се показва /май всеки се сеща за видеото с найлоновата торбичка в рибата, надявам се/. Няма как да се отървем от всички боклуци, които сме генерирали и изхвърлили в природата, като си затваряме очите и се правим, че те не са там.

Запознат ли си с термина “климатична миграция” – явлението е факт не само в страните от Глобалния юг – статистиката сочи, че в Европа вече над 100 000 човека са били принудени да мигират в търсене на по-добър живот, заради промени в околната среда, която са обитавали – срещал ли си такива хора? Знаеш ли такава история?

Да, запознат съм, като темата не е никак за подценяване, тъй като ще става все по-наболяла и актуална. Лично аз не съм срещал и не познавам такива хора, ала в Интернет пространството лесно могат да се открият подобни истории. Може би бидейки в България не си даваме достатъчно сметка какви природни богатства и дадености имаме, колко е зелена, богата на вода и какво ли още не земята ни, ала само малко да попътуваш на изток, можеш да видиш със собствените си очи драматичната полупустинна картина. И да се замислиш как не оценяваш и приемаш за даденост нещо, което всъщност лесно можем да загубим, поради невежество, глупост. За нещастие, замърсяването на въздуха, водата и почвата ни са вече много наболели проблеми, които някак се неглижират. Тъжното е, че уж се правят какви ли не публични кампании, ала реално промените се случват много трудно и бавно, както сами виждаме.

Обичаш ли работата си? Ако хипотетично вече не може да се занимаваш с производство на биохрани в България поради някакви промени в средата – какво би правил? Къде би отишъл?

 Да, май много обичам работата си и ако не се занимавам с това, което правя в момента, то вероятно ще продължа в същата насока, макар и по различен начин. Мисля, че бих останал в родината си, която безкрайно много обичам, като вероятно ще се насоча към биоземеделие или пермакултура в по-малък мащаб, например да превърна селската ни къща и нейния двор в райско кътче, в което да живеем спокойно и щастливо с децата си. По принцип това е една желана мечта, независимо какво се случва или не, та дано се осъществи!

Какво би казал на всички, които все още на са убедени в промяната на климата или изразяват скептицизъм?

Погледнете какво се случи това лято, както и есента и сами ще се убедите, че нещо не е наред. Статистиките за заболяванията и смъртност отдавна показват плашещи данни. Замърсяването на основните източници, без които не можем – въздух, вода, почва, от там храната ни, е все по-осезаемо. Скептицизмът не знам как още може да се проявява, но май не случайно вече и Холувид започнаха да иронизират и “крещят” за някои истини /филмът с Леонардо ди Каприо, Дженифър Лорънс и други „Не поглеждай нагоре“ (Don`t Look Up)/.