Статията е публикувана за първи път в META, канала за новини на Европейското бюро за околната среда.
Рядко поставяме под въпрос финансовите дългове на Глобалния юг и също толкова рядко съвместните ни усилия да оправим климатичните дългове на Глобалния север стигат по-далеч от разговори на кръгла маса. За да променим статуквото, трябва цялостно да преобразим глобалната картина на климатичното финансиране. Новият доклад на LATINDADD очертава няколко обещаващи алтернативи.
Въпреки природното и културното си богатство повечето държави от Глобалния юг не са в най-добрата си форма. Налага им се да се справят с бедност, неравенство и липса на редовен достъп до основни социални услуги. Пандемията и неравностойното възстановяване от нея разкриха още повече слаби места и разшириха пропастта между богатите и бедните на национално и международно ниво.
Войната на Русия срещу Украйна засили хранителния и енергийния недоимък и обостри други кризи. Тези проблеми разкриват пред нас една система, в която голяма част от световното население е изправено пред мрачни перспективи в бурното бъдеще. Същевременно, ние продължаваме да финансираме изкопаемите горива със субсидии, които надхвърлят осемкратно климатичното финансиране.
В момента държавите с ниски и средни доходи, които имат най-малък принос за климатичната криза, търпят най-тежките ѝ последствия. През миналата година Пакистан пострада от наводнения, които засегнаха 33 милиона души, принудиха 8 милиона да се преселят и причиниха икономически щети за 40 милиарда щатски долара. Индия пък се сблъска с рекордни горещини, които засегнаха дейността на цели промишлени сектори.
Картината не се изчерпва с несправедливото прехвърляне на задължения. Сушата, която пресуши река Яндзъ, дестабилизира глобалните вериги за доставка на литий – жизненоважен елемент в т.нар. „надпревара към нулеви въглеродни емисии“. А хилядите бежанци, прогонени от тайфуни във Филипините, са поредното напомняне за климатичната миграция, която ще засегне милиони хора през следващите десетилетия.
Ако климатичното финансиране продължи постарому, някакви подобрения ще има, но зависимостите ще се задълбочат, а корените на кризата ще си останат. Рано или късно последствията ще сполетят всички ни.
Възходът на икономиката, основана на изкопаемите горива, и свръхпотреблението поддържа глобалната зависимост от тези горива в името на „икономическия растеж“. Той, обаче, върви ръка за ръка с последици, на които е трудно да сложим цена: огромни неравенства, изчерпване на ресурси и батарея от кризи. Международната система за субсидии продължава да налива масло в огъня. Неефективна, недемократична и несправедлива, тя обслужва една шепа хора и засилва зависимостта на останалите.
Доклади на Eurodad, CAN и Debt Justice изтъкват ясните връзки между климатичната и дълговата криза, а едно скорошно изследване на LATINDADD разглежда тези зависимости в дълбочина.
Очевиден резултат от обслужването на дълга е ограничаването на националните разходи. През 2021 г. обслужването на дълга в Латинска Америка и Карибите съставлява 91% от общите социални разходи. През същата година държавите с най-ниски доходи са похарчили пет пъти повече средства за плащания по външния си дълг, отколкото за мерки, свързани с климата.
По-високите дългове принуждават държавите от Глобалния Юг да продължават инвестициите си в сектори с интензивен добив на ресурси, за да гарантират плащанията по дълга си; така те жертват социални приоритети и климатични цели. По-високите разходи по заеми означават и увеличени финансови рискове и уязвимост към икономически, климатични и други сътресения, в съчетание със занижени локални икономически възможности.
За капак на всичко, публичното международно климатично финансиране, като част от неосъществената цел от 100 милиарда щатски долара, генерира допълнителни дългове. През 2020 г. 72% от двустранното и многостранното климатично финансиране приема формата на заеми за държави от Глобалния Юг, което увеличава задлъжнялостта, като най-висок е делът в Латинска Америка и Карибите (81%) и Азия (88%). Освен това по-голямата част от климатичното финансиране, предоставено от банките за многостранно развитие, представлява скъпи заеми без преференции.
Начинът, по който функционира световната икономика и финансова система, подхранва всякакви видове разделения – факт, който често се пренебрегва от дръзките финансови ангажименти и съставянето на нови схеми за климата.
Същевременно, много страни от Азия, Латинска Америка и Карибите, изправени пред сериозни предизвикателства пред устойчивостта, биват разглеждани като „държави със среден доход“, което ограничава достъпа им до безвъзмездно или концесионно финансиране и до инициативи за облекчаване на дълга.
За държавите, които преживяват икономически и климатични сътресения, финансирането с цел възстановяване влече със себе си нови дългове, които намаляват фискалните възможности и перспективите за по-добро бъдеще. Популярните финансиращи механизми, например зелените облигации, означават и по-голям държавен дълг.
Неотдавнашното повишаване на лихвените проценти с цел ограничаване на инфлацията води до нарастващи разходи по дълговете. Обезценяването на местните валути утежнява външния дълг, като подронва платежния баланс, увеличава фискалния дефицит и налага нови заеми.
Дълговете се превръщат в капан, чийто единствен изход са нови дългове. Тази порочна система не може да се оправи с още от същото.
Климатичният дълг е реалност: Глобалният север дължи структурни репарации на Глобалния юг за столетия екологично неравностоен обмен. Време е радикално да променим подхода си към климатичното финансиране – и за целта разполагаме с изобилие от добре обмислени алтернативи.
Време е масово да приложим повече механизми, които отчитат климатичния дълг – от опрощаване на дълговете до мораторни клаузи и „замяна на дълг срещу климат“. Нуждаем се от климатично финансиране, което не създава дългове, а възможност и което предотвратява възникването на нови зависимости. Това е особено важно при адаптацията и финансирането, свързано със загуби и щети.
Уреждане на дълговете по линия на ООН или нова емисия на Специални права на тираж, които да финансират Целите за устойчиво развитие, са два примера за механизми, способни да надградят досегашния ни опит. За да ги използваме качествено, е нужно да ги съчетаем със справедлива и включваща реформа на международната финансова уредба, така че тя да съответства на универсалните човешки права и общите стремежи към устойчивост.
Структурните проблеми като бедността, глада и неравенството директно произтичат от неработещата система, която поставя печалбата над справедливостта и търси бърза изгода за сметка на бъдещето ни. Нужна ни е система, която обслужва хората и природата в дългосрочен план.
Възстановяването на справедливостта няма да разреши засилващата се хиперкриза изведнъж, но ще ни тласне в правилната посока. И понеже времето ни бързо изтича, трябва незабавно да поставим в центъра на решенията си не печалбата, а самия живот – и особено животите на онези, които страдат най-много.