Отвъд паниката: какво се крие зад климатичната миграция

Share

За да покаже какво се крие зад твърде често незабелязвания феномен на „климатичните мигранти“, коалицията по проект „Климат на промяна“ наскоро публикува доклад за пресечните точки между изменението на климата и моделите на мобилността в четири държави, които се сблъскват с все по-чести и интензивни природни бедствия: Сенегал, Гватемала, Камбоджа и Кения.

Войната в Украйна демонстрира способността на ЕС да предоставя бърза и ефективна помощ на разселени групи хора – и същевременно начините, по които икономическият ни модел, залагащ основно на изкопаемите горива и екстрактивизма на ресурси, подклажда конфликти и принудителна миграция по света.

През 2015 г. няколко държави членки на ЕС затвориха границите си в отговор на кризата със сирийските бежанци; за сравнение, когато Русия нахлу в Украйна, ЕС успя да въведе Директивата за временна закрила в рамките на една седмица. Тази директива предоставя разрешения за временно пребиваване и убежище на украински граждани, доказвайки способността на ЕС да реагира бързо и да приюти хора, бягащи от ужаса на войната. Към днешна дата до 5 милиона украинци са се възползвали от временната закрила на Евросъюза.

Освен принципа за международна солидарност, който следва да мотивира ЕС, колониалното минало на съюза и настоящите му глобални търговски отношения подчертават историческата му отговорност за много от конфликтите, бушуващи по света. Изменението на климата е само един от примерите в списъка им.

Въпреки това хората, разселени заради климатични бедствия или влошена околна среда, не влизат в официалната дефиниция за „бежанец“ и често остават извън полезрението на публичните обсъждания. Отчитайки тази нарастваща нужда да идентифицираме демографския състав на климатичните бежанци, изследователи от Болонския университет публикуваха от името на кампанията „Климат на промяна“ доклад, озаглавен „Отвъд паниката? Изследване на климатичните мобилности“.

Кой е климатичният мигрант?

Изменението на климата е съществена причина за миграция и скорошни изследвания изчислиха, че до 2050 г. то може да принуди 216 милиона души да напуснат домовете си. Важно е да отбележим, че това число се отнася за вътрешната миграция, а не за трансграничната, както често бива разглеждано.

Въпреки колосалния потенциал за мащабна климатична миграция и нуждата от въвеждане на съответното имиграционно законодателство, богатите индустриализирани държави строят за бежанците стени вместо мостове. Най-големите производители на парникови газове отделят средно над два пъти повече средства за въоръжаване на границите си, отколкото за климатични дейности. Транснационалният институт (Transnational Institute) нарича тези диспропорционални разходи „климатичната стена“.

Отвъд климатичните стени на Европа

Заради тропическото си местоположение икономиките на Сенегал, Гватемала, Камбоджа и Кения са изключително уязвими по отношение на климата. В същото време четирите държави, взети заедно, отделят 0,1% от настоящите глобални емисии на парникови газове – на фона на 37-те процента, произвеждани от богатите и индустриализираните страни.

Стожери на икономиките в четирите държави са дейности, зависими от климата, като земеделието, риболова и пасторалното животновъдство. Това ги прави все по-уязвими за последствията от климатичните промени. Така например необичайните разпределения на валежите и свързаните с тях екстремни събития, като сушите в Кения и Сенегал и внезапните наводнения в Гватемала и Камбоджа, нанасят огромни поражения на земеделието и риболова.

Същевременно влошаването на околната среда, причинено от лошото управление или свръхпотреблението на природните ресурси, води до обезлесяване (незаконна сеч в Камбоджа и Гватемала), опустиняване (в Сенегал и Кения) и нарушаване на екосистемите, например мангровите гори близо до сенегалското крайбрежие. Риболовът в Сенегал, който осигурява 15% от заетостта в страната, търпи огромни загуби заради глобалното затопляне, както и заради лошото управление на отпадъците, замърсяването и заграбването на океански територии.

Изменението на климата действа като катализатор на вече съществуващите уязвими места в тези държави, като бедността, липсата на ресурси и продоволствената несигурност, които си взаимодействат и влияят взаимно. Затова хората, особено онези, които работят със и зависят от околната среда, са по-предразположени да мигрират като единствена стратегия за адаптация.

Климатичната справедливост

е справедливост на мобилността

Въпреки популярното убеждение, че климатичната миграция предимно означава масово преселване към Глобалния Север, докладът „Отвъд паниката?“ установява, че вътрешната миграция е много по-разпространена от международната, когато причините за нея са екологични.

За мигрантите в четирите гореспоменати държави, силно рестриктивните визови системи, съчетани с непосилни разходи, правят редовните канали за трансгранична миграция крайно недостъпни и немислими. Хората, мигриращи през границите, са изложени на по-висока опасност от експлоатация и на големи разходи по преминаването им.

Европейският съюз носи огромна отговорност за тези опасни миграционни коридори. Както се видя покрай войната в Украйна, институциите ни могат да създават редовни миграционни маршрути, за да осигурят временна закрила на разселените хора чрез регионални и двустранни споразумения за свободно придвижване.

Необходимостта от климат на промяна

Безопасната, чиста, здравословна и устойчива околна среда е човешко право, признато от ООН, което обаче не се спазва на много места по света. Нужни са незабавни действия, както посочваме в нашата петиция #ClimateOfChange до европейските лидери по повод на тазгодишната Конференция на ООН за изменението на климата.

Климатичната справедливост не се изчерпва със защитата на правото на движение – тя включва и правото на обитаване, на оставане, както и предоставянето на климатични репарации, които да го подпомогнат. ЕС, като един от регионите, допринесли най-много за климатичната криза, трябва да култивира колективни действия и обединения на солидарността с населението от т.нар. „най-засегнати хора и райони“, както и да осигури достатъчно финансиране за политиките за смекчаване и адаптация.

За да избегнем „климатичния апартейд“, индустриализираните богати държави трябва да възприемат нов екологичен светоглед, който отчита и превъзмогва екстрактивисткото и колониалистко мислене на икономическите им отношения. ЕС може и трябва да осигури прехода от изкопаемите горива към енергийната ефективност, възобновяемите източници и отговорните модели на производство, които не поставят интересите на корпорациите над тези на хората и природата, особено в Глобалния Юг.

Съществуващата система представлява заплаха за дългосрочната ни екологична сигурност. Само един амбициозен преход към социално и екологично справедлива икономика на благосъстоянието може да осигури промяна в необходимия мащаб. Ангажиментът да задържим глобалното затопляне до 1,5 °C, заложен в Парижкото споразумение, не само ще ни позволи да избегнем катастрофални екологични последствия, но и да подсигурим човешките, социалните и икономическите права на милиони хора.

Време е да разгледаме климатичната криза като социална и да обърнем внимание на пресечните точки в екстрактивистката ни икономика и на неравностойните ѝ въздействия по света.