Информационен ден “Климат и миграция” събра изявени експерти и екоактивисти в кино “Люмиер”

Share

На 5 ноември, в кино Люмиер в София, по повод наближаващия Международен ден за борба с климатичните промени – 8 декември – се състоя първият по рода си информационен ден “Климат и миграция” с организатор фондация “ЕкоОбщност” и с участието на експерти по темите за околната среда и климата, както и с млади екоактивисти, които представиха интересни презентации и отговориха на въпроси от публиката.

Един от участниците бе бившият вицепремиер и министър на околната среда и водите Борислав Сандов, който разгърна положението в момента от глобална икономическа гледна точка и представи потенциални решения за справяне с климатичната криза и постигане на климатична неутралност.

По думите на Сандов, през енергетиката най-бързо можем да намалим въглеродния отпечатък. Той коментира, че именно енергетиката е секторът, който причинява  въглероден дисбаланс, като се смята, че основната причина са въглищата. 

Въглищата имат най-голям дял, но те имат и най-малка ефективност в процеса на производство на енергия, посочи той. “Трябва да намалим с 40% въглеродните емисии”, каза още Сандов, цитиран от БТА. По думите му затова и ще се върви към затваряне на въглищните централи. Той счита, че ако България не направи този преход, ще загуби европейски финансови средства. 

Сандов отбеляза, че транспортът е другият сектор, който влияе върху климатичните промени. Той смята, че трябва да се търсят решения да намалим използването на автомобили с ежедневието си. Сандов каза, че у нас не се субсидира закупуването на електрически автомобил.

В рамките на конференцията “Климат и миграция” една от централните теми бе и широко дискутираната по време на състоялата се през ноември среща на върха на ООН за климата КОП27 в Египет, тема за климатичните мигранти и за тежките последици от промените в околната среда върху страните от Глобалния юг.  Директорът на фондация “ЕкоОбщност” Любомира Колчева предтави пред публика  изследването „Отвъд паниката?“ на Университета в Болоня за климатичната мобилност в Сенегал, Гватемала, Камбоджа, Кения, осъществено в рамките на партньорския проект „Климат на промяна“, финансиран по програма DEAR на Европейската комисия.

От представянето, което бе придружено от прожекции на кратки документални филми, с участието на местни земеделци от Кения, стана ясно, че заради тропическото си местоположение икономиките на Сенегал, Гватемала, Камбоджа и Кения са изключително уязвими по отношение на климата. В същото време четирите държави, взети заедно, отделят 0,1% от настоящите глобални емисии на парникови газове – на фона на 37-те процента, произвеждани от богатите и индустриализираните страни.

Стожери на икономиките в четирите държави са дейности, зависими от климата, като земеделието, риболова и пасторалното животновъдство. Това ги прави все по-уязвими за последствията от климатичните промени. Така например необичайните разпределения на валежите и свързаните с тях екстремни събития, като сушите в Кения и Сенегал и внезапните наводнения в Гватемала и Камбоджа, нанасят огромни поражения на земеделието и риболова.

Изследването представи предложения за постигане на климатична справедливост, чрез активна финансова отстрана на Европейския съюз и другите водещи икономики на страдащите страни от Глобалния юг, както и създаване на мащабна програма за помощ и приемственост на климатичните мигранти.

В рамките на конференцията Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването, говори за влиянието на климата върху човешкото здраве. Тя отбеляза, че според Световната здравна организация промените в климата са най-голямата заплаха за човешкото здраве през ХХI в. Рисковете за здравето от горещото време включват дехидратация, обриви, крампи, топлинно изтощение, топлинен удар и смърт. От презентацията на Зорница Спасова научихме още, че жените са много по-уязвими към промените в климата от мъжете и последствията върху здравето им могат да бъдат по-сериозни – особено по време на бременност.

В рамките на конференцията разбрахме и по какъв начин се е променил климатът в България през последните три десетилетия от доц. д-р Лилия Бочева, Национален институт по метеорология и хидрология, която представи изключително интересна презентация, показваща много ясно динамичните климатични тенденции у нас на база на научи изследвания и данни на института.

В рамките на информационния ден “Климат и миграция” се срещнахме и с младата екоактивистка  Илина Генова от глобалното младежко движение “Петъци за бъдеще”, която разгърна темата за ролята и значението на младите хора в действие за климата и запозна аудиторията с истроята на самото движение и представи перспективи за бъдещето.

Ето и пълната програма:

13:20 – 13:30 / Откриване. Водещ: Рада Бонева – екоблогър

13:30 – 14:00 / Промени в климата и климатична миграция – Любомира Колчева, представяне на изследване, проведено от Университета на Болоня по проект “Климат на промяна”

14:00 – 14:30 / Променя ли се климатът в България? – доц. д-р Лилия Бочева, Национален институт по метеорология и хидрология

14:30 – 14:45 / Почивка

14:45 – 15:30 / Климатичните промени и здравето на жените – Зорница Спасова, Национален център по обществено здраве и анализи

15:30 – 16:00 / Прожекция на документални филми за климатичните промени и миграцията

16:00 – 16:30 / Политики за климата и как да постигнем въглеродна неутралност? – Борислав Сандов, Министър на околната среда и водите и Вицепремиер по климатични политики в правителството на Кирил Петков (декември 2021 – август 2022)

16:30 – 17:00 / Илина Генова – Младите хора в действие за климата. Глобалното младежко движение “Петъци за бъдеще” 

Информационен ден “Климат и миграция” бе организиран като част от европейската инициатива “Климат на промяна” (#ClimateOfChange), финансиран по програма DEAR на Европейската комисия.