„WeWorld GVC“, извършваща дейност в 27 държави, получи безвъзмездна финансова помощ от Европейската комисия и стартира процедура в рамките на проект „Спри промяната на климата, постави начало на климат на промяна! #ClimateOfChange. Общоевропейска кампания за изграждане на по-добро бъдеще за климатичните бежанци – човешкото лице на климатичните промени“, по договор за финансиране № CSO–LA/2019/410-153, подкрепен по програма DEAR и финансиран от Европейската комисия.

Предмет на процедурата е предоставяне на следната услуга: създаване и провеждане на улично представление, базирано на съвременни изпълнителски изкуства, включително сценографията, и организиране на европейско турне в 10 страни (Гърция, България, Унгария, Словения, Полша, Германия, Италия, Португалия, Франция, Белгия), за повишаване информираността сред младите хора (на възраст 16-35 г.) относно връзката между миграцията и изменението на климата.

Тръжната документация е достъпна за получаване единствено по ел. поща, от 11 август до 30 септември 2020 г., след поискване, изпратено до следните ел.пощи: [email protected] и [email protected].

За допълнителна информация, моля, посетете интернет страницата на „WeWorld GVC“.

Насоките за участие с идейна концепция са подробно изложени в документацията на тръжната процедура.

Желаещите да участват следва да представят своите предложения с приложенията към тях в рамките на посочения срок.

Крайният срок за подаване на предложенията с идейна концепция е 30 септември 2020 г., 18:00 ч. (CEST).

Допълнителна информация и разяснения ще се публикуват на интернет страницата на възложителя „WeWorld GVC“.

Обява на откритата процедура (на английски език)

Средната температура на планетата продължава да се повишава, а с нея зачестяват необичайните природни проявления и бедствията. Последиците от това изменение на климата в световен мащаб стават все по-очевидни, като сред тях се нарежда и вече осезаемото опустиняване и загуба на реколта – явления, които обичайно стават видими след дълго време. Но почвеното засушаване, бурите и наводненията не увреждат само околната среда, те оказват влияние върху живота на всички нас. Последствията от тези природни бедствия засягат много хора по целия свят, които са принудени да напуснат домовете си в търсене на препитание и по-добри възможности. Между изменението на климата и предизвиканите от него преселвания съществува сложна връзка, която се влияе от множество фактори и променливи. А най-новите данни показват, че миграцията нараства: отделни работници, семейства и цели общности се разселват, като най-често се придвижват до нови места в границите на своята държава, област или континент, където живеят, но понякога се местят и отвъд океана.

Нашият подход

Въвличането на младежите и повишаването на тяхното разбиране относно сложната взаимовръзка между изменението на климата и миграцията, с цел да се създаде движение от осъзнати хора, готови да променят начина си на живот и да настояват за нови политики на развитие, е основният замисъл на начинанието „Спри промяната на климата, постави начало на климат на промяна!“ – накратко „Климат на промяна“ – международна инициатива, финансирана от Европейската комисия по програма DEAR, която подкрепя проекти, включващи европейските граждани в социални, икономически и екологични въпроси с глобално значение.

Промяната в индивидуалното поведение обаче не е достатъчна – необходимо е също да се създаде европейска мрежа от млади хора, които работят заедно, за да предизвикат всеобщи промени на местно, национално и европейско равнище. За постигането на тази цел своите усилия обединяват 16 партньора от Европейския съюз, сред които е и фондация „ЕкоОбщност“. Водещ е италианската НПО WeWorld, която успява да привлече към идеята граждански организации, институции и университети от 13 държави. От началото на 2020 г. започнахме да планираме съвместните си действия, насочени към научни изследвания, дебати в училища и университети, както и общоевропейска информационна кампания, която да стигне до милионите млади хора между 16 и 35 години в 23 държави членки на ЕС. Включването на младежите като водеща сила за изграждането на общества, живеещи в съзвучие със законите на природата и социалната справедливост, е в основата на усилията ни за повишаване на всеобщата информираност.

Основни стъпки

Проектът „Климат на промяна“ предвижда четири основни посоки на действие:

1. Проучвания

През първата година интердисциплинарен екип от преподаватели и изследователи от Болонския университет ще посети 4 държави (Сенегал, Етиопия, Камбоджа и Гватемала), за да проучи явленията там. В допълнение германската организация Oxfam ще изготви доклад върху схващането за т.нар. Човешка икономика (Human Economy), за да подчертае взаимовръзките между възприетите модели на производство и потребление в Европа и това, което се случва в най-засегнатите от климатичните промени страни. Междувременно ще бъде проведено сравнително проучване в 23 държави на ЕС, за да се установи как младите хора възприемат тези проблеми и какво е тяхното ниво на познание.

2. Информиране

Младежите ще бъдат включени в обучения за повишаване на знанията им относно тези сложни природно-социални явления. Ученици и студенти от средни училища и университети ще бъдат поканени да участват в образователни състезания под формата на дебати. Предвижда се да бъдат мобилизирани местни младежки организации и известни лица, така че всички заедно да поведат промяна в разбирането на личната ни и обща роля и отговорност за изменящите се условия на живот за всички нас по целия свят. За да могат участниците в различните дейности да опознаят отблизо връзките между тези теми, някои от тях ще получат възможността да посетят четирите страни, обект на изследванията на Болонския университет, за да се срещнат и чуят от първо лице историите на хора, принудени да напуснат домовете си.

3. Общоевропейска кампания

В предвиденото общоевропейско турне, което ще се проведе на главни площади в 10 европейски града, вкл. в България, ще бъдат въвлечени множество граждани от съответните страни. В допълнение са планирани редица дейности както в социалните мрежи, така и на живо, които да достигнат и привлекат младите хора: кратки видеа, уеб сериали, демонстрации и социални експерименти. Ще има прояви и по време на различни фестивали, а също и TEDх разговори.

4. Застъпничество

Младежите, както и всички партньори в проекта, ще провеждат застъпнически дейности на местно, национално и европейско ниво, за да бъде чут техният глас, вкл. ще участват в дебати за последиците от изменението на климата. Те ще имат възможност да се включат и в някои свързани с темата срещи, като Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (СОР). В рамките на три обиколки из Европа, младежите ще се срещнат и с говорители от четирите засегнати страни, които със своите изказвания ще подкрепят и допълнително ще подсилят предприетите застъпнически действия.

Крайната цел

В продължение на 40 месеца „Климат на промяна“ си поставя за цел да създаде едно общоевропейско движение от млади хора, склонни не само да променят навиците си в посока на щадящ околната среда отговорен начин на живот, но и готови да предприемат действия, изискващи целенасочени политики за справяне с глобалното затопляне, признавайки последното, в цялата му сложност, за един от основните двигатели на принудителното разселване на населението. Всъщност основната идея, която ръководи всички наши дейности, е, че справянето с последствията от изменението на климата не може да се постигне по волята само на отделния човек, а са нужни съвместни усилия на гражданите и вземащите решения политици.

Резолюцията, изготвена от Комисията по развитие на Европейския парламент, трябва да вдигне летвата за действията на ЕС за смекчаване на въздействието на изменението на климата върху уязвимото население.

На 1 ноември Отделът за равни възможности в град Хайделберг съвместно с European Coalition of Cities against Racism проведоха „Мастър клас на ЮНЕСКО: наследството от времето на колониализма и активизмът за климата“.

Мастър класът „Размисли за привилегиите на белия активизъм за климата“ посрещна над 100 участници от цяла Германия и чужбина. Активисти, учени и творци, свързани с климата, изтъкнаха ролята на интерсекционалността като ключов елемент в активизма за климатична справедливост и показаха взаимовръзките между колониалната експлоатация, нейното модерно продължение, климатичните промени и активизма за климата, които заедно оформят движението за климата.

В хода на деня участниците бяха поканени да представят различни гледни точки към активизма за климата, да осмислят собствените си възприятия за расите и да разгледат колониални мисловни модели.

След като Селина Бостич и Шофи Бахлаван откриха конференцията с музика и поезия, активисти и учени обсъдиха расизма в рамките на движението и призоваха за преосмисляне на структурите и целите на климатичните организации. Кенийската активистка Анита Сойна попита: „Ако се дискриминираме взаимно, но имаме обща цел, ще я постигнем ли? Ще спечелим ли войната срещу климатичните промени?“ Тони Новшин, изследователка и активистка за дерастеж, продължи с „движението трябва да се промени, ако твърдим, че това е най-важната борба на епохата ни“. Шейли Картал описа начините, по които се елиминират гледните точки на цветнокожите и автохтонните участници, и апелира за подкрепа и по-безопасни пространства за такива участници вътре в организациите им. В края на първата сесия Леони Баумгартен-Егемоле и Лине Нидеген дадоха примери как интерсекционалността може да се приложи на практика, и подчертаха, че „цветнокожите и автохтонните участници в движението за климатична справедливост трябва да се свързват помежду си и сами да си вдъхнат сила“.

Следващите работилници „Размисли за собствените ни привилегии и наративи“ и „Включващи организационни стратегии“ бяха фасилитирани от Се Макарти и Аарон Мюлер, лектори от Antirassismus vor Acht, с подкрепата на Евейн Обулор. Те разгледаха расовата дискриминация в различни обществени измерения и пречките пред участието, които тя създава при немските движения за климата. Участниците анализираха собствените си мисловни модели и тяхното място спрямо глобалните властови отношения. Разделени на малки групи, те обсъдиха стратегии за активно противодействие на расизма и намаляване на пречките пред участието и представителството в собствените им движения.

За финал на мастър класa панел от активисти за климата от различни немски организации дискутира стратегии за включващо движение за климата. Под модерацията на Али Кан, свои преживявания в климатични организации споделиха Имех Итуен (Black Earth), Данте Дейвис (Locals United), Асука Келер (Fridays for Future Frankfurt) и Джейн (Extinction Rebellion Heidelberg). Дебатът разгледа бели и европоцентрични тълкувания на активизма за климата и елиминирането на гледните точки на цветнокожите и автохтонните участници в движението. Имех Итуен подчерта, че „не можем да затънем в дебат за представителството на цветнокожите и автохтонните активисти, понеже исканията и съдържанието на климатичните организации също трябва да се деколонизират“. Джейн изтъкна колко е важно да съществува задълбочена и споделена интерпретация на колониализма и автентична употреба на понятието „климатична справедливост“. Тя призова участниците да „се образоват на тема деколонизиране“.

Заради нарастващия брой случаи на ковид-19 в Европа и в Хайделберг се наложи да бъде отложен градският поход „Колониални следи и наследства в града“, планиран за 31 октомври.

Програма на ЮНЕСКО Мастър клас

Изображение: © ECCAR

На 12 ноември 2020 г. европейската мрежа Youth and Environment Europe бе домакин на втория семинар от поредицата „Климат на промяна“ (#ClimateofChange), заедно с European Environmental Bureau и Youth4Nature. Темата този път бяха климатичните промени и общественото здраве. Какво включва понятието „планетарно здраве“ и как влияе изменението на климата върху здравето ни?

Проект „Климат на промяна“ е общоевропейска кампания, която се стреми да изгради по-добро бъдеще за климатичните мигранти – човешкото лице на климатичните промени. Онлайн дискусията предложи изключително интересни гледни точки към важните взаимовръзки между здравето на планетата и нашето собствено физическо и психическо здраве. Ако сте я изпуснали, може да я гледате тук или да прочетете обобщението ѝ по-долу; а ако присъствахте заедно с нас и искате да научите повече по темата, най-долу ви препоръчваме още ресурси.

Хлоуи тен Бринк, нашата координаторка на програми за младежко застъпничество, модерира уебинара и насочва участниците в дискусията, а прекрасната ни група лекторки извлякоха от опита и познанията си изключително размислящи примери за връзките между климатичните промени и половете, икономическото неравенство, психическото здраве и много други области.

Първата ни презентаторка беше Вийолета Горделевич, координаторка по здравето и климатичните промени в Health and Environment Alliance (HEAL).Тя направи изключително разбираем и информативен преглед на здравословните влияния на климатичните промени и отбеляза, че тези промени, макар да не са най-очевидната заплаха за здравето ни, косвено увеличават риска от редица заболявания, сърдечносъдова недостатъчност и недохранване – както заради по-фините промени, като по-високите температури, така и заради екстремните явления, като наводненията. Дори в Европа всяка година има 790 000 допълнителни смъртни случая заради замърсяването на въздуха! Вийолета обаче подчерта и колко много ще спечели общественото здраве от борбата с климатичните промени. Постепенното премахване на изкопаемите горива и по-ниската консумация на месо ще намалят емисиите ни на парникови газове и същевременно осезаемо ще подобрят здравето ни.

Втора говори д-р Катлийн Мар, ръководителка на ClimAct към Institute for Advanced Sustainability Studies в Потсдам и старша сътрудничка в Women Leaders for Planetary Health.Тя обясни, че последствията от климатичните промени засягат половете неравностойно – те са по-тежки за жените и момичетата. Явления като наводненията и сушите обострят бедността сред жените и утежняват неплатената домакинска работа, която обикновено се върши от жени. Също като Вийолета обаче, Катлийн изтъкна и положителната страна на нещата: въпреки че в момента жените са изключени от икономическите дейности и взимането на решения, ако успеем да ги включим, ще се сдобием с невероятни ресурси за борбата с климатичните промени. Затова всички климатични решения трябва да бъдат справедливи към половете, да се стремят да осигуряват равностоен достъп и придобивки на жените и да облекчават или заплащат работното им натоварване.

Следващата участничка бе Пърл Ан Анте-Тестард, съучредителка на PlaHNet и докторант във френската Национална консерватория за занаяти и изкуства. Тя въведе фундаменталното понятие „планетарно здраве“ с думите „няма как да имаме здрави хора, ако нямаме здрава планета – ето защо ние разглеждаме планетата като пациент“. Този холистичен подход си дава сметка, че човешкото здраве изцяло зависи от здравето на природните системи около нас. Планетарното здраве предполага взаимодействието на разнообразни академични области, като насърчава особено медицината да се консултира активно с например екологията, за да се подготви за здравословните проблеми, причинени от изменението на климата – както казват, по-добре превенция, отколкото лечение!

Последни се включиха Руби и Кристабел Рийд, съучредителки и ръководителки на Advaya, глобална платформа за трансформативни преживявания и алтернативно образование.

Руби ни обърна внимание, че за да се справим с климатичните промени, е нужно напълно да преобразуваме системите за господство над околната среда, които са довели до тях. В процеса трябва да се завърнем към парадигмата на партньорството, чиято централна идея е, че колкото повече даваме на общностите си и околната среда, толкова повече ще ни дават те на свой ред. След това Кристабел представи положителните ефекти от този вид активизъм – той подобрява състоянието не само на общностите и екосистемите, но и на отделните хора. Многобройните ѝ предложения включваха демокрация на участието и подкрепа за местни инициативи, както и девет съвета за по-добро психическо здраве при симптоми на екотревожност – форма на тревожност, свързана с взаимодействията ни с околната среда, която се среща най-вече при младите хора. Два от съветите включваха повече контакт с природата и медитиране.

В останалата част от уебинара панелистите коментираха изказванията на колегите си, а после отговаряха на въпроси от многобройната публика и доразвиха всяка от темите. Един от най-очарователните моменти беше как голяма част от лекторките ни напълно независимо се връщаха към едни и същи послания отново и отново. Всички без изключение подчертаха, че последствията от климатичните промени, включително здравословните, най-тежко засягат най-уязвимите групи, а Пърл отбеляза, че това се случва и на национално, и на глобално ниво. Друг чест лайтмотив беше интерсекционалният характер на климатичните промени и общественото здраве – но и на понятията за пол, младеж и т.н. – и съответно нуждата да осъзнаем, че решенията трябва да го отразяват и да включват абсолютно всичко във всяка своя фаза. В крайна сметка лекторките ни до една се връщаха към конкретните действия, които следват от изложената информация, и така превърнаха събитието в извор както на знания, така и на сила.

Разпали ли това обобщение на семинара апетита ви за още? Тогава започнете с тези удивителни ресурси (на английски език) за климатичните промени и здравето!

Искате ли още сурови факти за реалните ефекти от климатичните промени върху здравето ни? Най-големият авторитет там остава Световната здравна организация!

Катлийн ни припомни, че при климатичните промени жените са не само жертви, но и водачи! Чуйте сами преживяванията им в този подкаст.

PlaHNet, групата на Пърл, в последно време организира уебинари по тези теми – вижте ги, за да задълбочите погледа си към планетарното здраве.

В съветите си за подобряване на личното ни здраве Кристабел спомена да се научим да седим сред природата и да ѝ се радваме, и препоръча тази TED презентация!

Младите хора все по-често страдат от „екотревожност“ – прочетете  статията на Карълайн Хикман за експертни съвети как да се справяте.

И вие ли сте вманиачени по политически документи като нас? Цял набор от звена на ООН създадоха тази важна стратегия за подхода „Един свят, едно здраве“ – подобен на планетарното здраве.

 

Източник: Yeenet

Въпреки че обикновено си представяме климатичните мигранти като бедни хора в бедни страни, последствията от глобалното затопляне все по-често принуждават и европейците да напускат родните си места.

Това беше едно от посланията на скорошния уебинар за климатичната криза и миграция.

European Environmental Bureau, в сътрудничество с мрежата Youth and Environment Europe (YEE), наскоро проведе уебинар на тема изменение на климата и миграция, като част от проекта #ClimateOfChange, финансиран от ЕС.

Онлайн дискусията, модерирана от Елиша Винкел от YEE, събра на едно място експерти, за да обрисуват ясна картина на тази сложна и многостранна тема и да разсеят някои често срещани и вредни заблуди.

Карълайн Зикграф, съучредителка на обсерваторията „Юго“ към Лиежкия университет, разказа за политическата страна на миграционната терминология и за всяването на паника и разпространението на митове, довели до рестриктивни имиграционни политики, които вредят на хората, засегнати от глобалното затопляне.

Мариам Траоре Чазалноел, старши експерт към International Organisation for Migration, оцени факта, че международната общност вече обръща повече внимание на климатичната миграция, но отбеляза, че това още не е довело до действия. Тя обаче вярва, че участието на младите хора може „да превърне тази история в по-обнадеждаваща и вдъхновяваща“.

Изчезващи светове

Една от масовите заблуди е свързана с това къде се случва климатичната миграция. Често общества с минимален принос за кризата с климата се оказват на предната линия на глобалното затопляне и са най-уязвими за последствията от климатичните промени.

Това посочи Люси Пелисие, съпредседателка на CliMates International – организация, която се стреми да повиши осведомеността за климатичната миграция. Пелисие е заснела документален филм, който разглежда факторите, свързани с този вид миграция, и последствията ѝ върху младите хора.

„Когато започнахме този проект, осъзнахме, че историите за екологична миграция са малко – разказа Пелисие. – Докато говорим за това явление, през повечето време звучим малко абстрактно.“ Тя и колегите ѝ решили, че е нужно да покажат и осмислят човешката страна на нещата, като оставят мигранти от „фронтовата линия“ на климатичните промени в Бангладеш и Сенегал да ни я разкажат сами.

В Бангладеш – държава с ниска надморска височина и голямо население, застрашена от покачването на морското равнище – остров Кутубдия може да ни послужи като предвестник на онова, което ни чака. Благодарение на едно от най-бързите покачвания на морското равнище в историята, половината от територията на острова е потънала в океана през последните петдесет години. Въпреки незначителния въглероден отпечатък на местните селяни – горди рибари, те са принудени да изоставят традиционния си поминък и да мигрират към вътрешността на страната.

Като горски пожар

Това обаче не означава, че богатите общества са в безопасност. Макар че разполагат с повече ресурси за справяне с последиците, редица развити държави също търпят опустошенията на глобалното затопляне.

Пример за това е разрухата, причинена от пожарите в Америка тази година, включително необичайната гледка на есенни пожари с такъв интензитет, че спират видимостта.

Да не споменаваме въобще „черното лято“ на Австралия през 2019 и 2020 година. Австралийските пожари не само погубиха стотици милиони същества и доведоха много видове до (почти) пълно изчезване, но и унищожиха хиляди жилища и прогониха обитателите им.

Европа също става все по-подвластна на климатични промени, както отбелязаха Марта Родригес и Лило Монталто – журналисти, направили поредица от репортажи по „Евронюз“ за ефектите от климатичната криза върху живота на европейците.

„Много се говори за климатични мигранти, за бежанци, които идват в Европа примерно от Африка или Азия – обясни Родригес. – Ние искахме да проверим има ли вече и европейски климатични мигранти и ако да, къде да ги открием.“

Екипът на „Евронюз“ действително ги открил. „Почти 700 000 [европейци] са се разселили през последните десет години. Това са 700 000 истории за загуба по нашия континент – разказа Лило Монталто. – Не искахме да превърнем климата в някаква далечна история, в която Европа просто посреща мигранти. Искахме да променим гледната точка към тази история.”

Даденото число е значително по-ниско от истината. То включва само хора, прогонени от пожари в природата, бури и наводнения. Освен това статистическите данни за директната климатична миграция в Европа са оскъдни – и на практика липсват, когато става дума за хора, разселили се заради дългосрочни екологични промени, като повтарящи се суши, или индиректно изтласкани от тези промени, губейки поминъка или спестяванията си.

Перфектната буря

В хода на разследването си Родригес и Монталто установили, че екстремните бури, причинени от климатичните промени, обикновено поразяват най-бедните най-силно, но понякога не подминават и по-богатите.

Това например се случило в Ла Фот сюр Мер на атлантическия бряг на Франция. През 2010-а този луксозен курорт бил ударен от Синтия, силна буря, придружена от високи вълни. Преди столетие буря с такъв интензитет не би причинила особени поражения, но заради покачването на морското равнище в случая тя довела до масови наводнения, отнели живота на 29 от обитателите на градчето.

За разлика от жертвите на глобалното затопляне в бедните страни, хилядата души, които се оказали без дом, получили обезщетение от френската държава, за да си намерят нов. Около 400 от тях решили да се изселят от Ла Фот сюр Мер завинаги.

Емоционалната травма от загубата на дом или близък човек обаче е еднаква навсякъде. Някои от оцелелите французи загубили повече от един член на семейството си. Елизабет, която избрала Ла Фот сюр Мер за живота след пенсионирането си, видяла как съпругът ѝ се удавил в придошлите води пред очите ѝ, а невръстният ѝ внук издъхнал от хипотермия в ръцете ѝ. Ахмед, лекар в интензивно отделение, който наскоро си бил купил парцел в градчето, изгубил майка си, съпругата си и синовете си Исмаел и Камил. Оцеляла само дъщеря му.

Потопът след нас

Още една история е тази на Йон Санду от Молдова. Преди десетилетие огромно наводнение, причинено от глобалното затопляне, опустошило неговото село Котул Мории, принуждавайки армията да евакуира жителите му. Молдовското правителство преценило, че селото е твърде опасно за обитаване, и построило ново селище със същото име, а после поканило хората да се преместят там.

Но Санду, който наближава 90 години, и други негови съселяни не харесали новото специално построено място и изпитвали носталгия по домовете си, затова се преместили обратно, въпреки че старото Котул Мории било официално заличено от картите и оставено без комунални услуги и инфраструктура.

„Как се напуска такъв прекрасен дом?“ – пита Санду за семейната си къща, построена от масивна акация. В нея той се е родил, пораснал, оженил и живял с вече покойната си съпруга. „Това е бащината ми къща. Тук беше детството ми. Тук съм роден“ – казва той пред „Евронюз“.

Молдова не само е една от най-бедните страни в Европа, но и населението ѝ е сред най-уязвимите към изменението на климата. И това преобладаващо селско население трябва да се справя не само с наводнения.

Сушите също стават все по-редовни и опустошителни. В периода 1990-2015 г. Молдова претърпява 11 суши, по данни на ООН. Само през 2012-а те струват един милиард евро загуби на скромната икономика на страната.

Това допринася за огромно изтичане на молдовци в чужбина. В началото на 90-те населението на Молдова е било 4,5 милиона, а през 2019-а спада до 2,7 милиона. Ниската раждаемост е сред факторите за това, но значителна роля играе и емиграцията на стотици хиляди молдовци.

Не съществува статистика за значението на климатичните промени при решението на молдовците да напуснат родината си; повечето посочват бедността и ниските доходи като водеща мотивация.

Ако обаче потърсим по-надълбоко, все по-негостоприемният климат на страната влияе на мигрантските потоци. Това например се вижда от факта, че почти 70% от молдовците, заминали в чужбина, идват от селските райони, тоест от местата с най-тежки поражения от наводнения и суши.

Източник: Eeb.org

Присъединете се към общоевропейските движения #ClimateOfChange и #OurFoodOurFuture, гражданското общество и към всички, които са загрижени за хората и околната среда, за да бъде чут гласът ни.

Уникална възможност

Европейската комисия най-сетне е готова да разгледа нов закон, който да задължи бизнеса да отговаря за въздействието на дейността му върху обществото и околната среда. Такава нова уредба за защитата на човешките права и надлежната проверка за ефекта върху околната среда следва да изисква от всички фирми – от големи корпорации за изкопаеми горива и агробизнеси до търговците на дребно на модни стоки и производителите на електроника – да въведат ефективни политики, които да гарантират, че правата на човека и околната среда няма да бъдат увреждани при техните дейности и вериги за доставка в глобален мащаб.

Това означава компаниите, които работят с подизпълнители или купуват стоки от чужбина, да гарантират, че по цялата им верига на доставки правата на човека и околната среда са зачетени. Включително да премахнат всички форми на експлоатация, особено на уязвими групи като жените и децата в онези нестабилни държави, където защитата на правата е подложена на най-голяма заплаха.

Този закон би могъл също така да премахне нелоялната конкуренция между компаниите, които се отнасят с уважение към общностите, и онези, печелещи търговско предимство поради това, че практиките им се основават на социална и екологична несправедливост.

Какво можете да направите?

Европейската комисия е открила процедурата за обществени консултации по този нов закон, за да се допита до мнението на всеки един от нас, до 8 февруари 2021 г. Може да се възползвате от тази възможност, за да окажете въздействие за общото ни бъдеще. Всеки глас ще допринесе за одобрението на закона.

За Ваше улеснение може да използвате готов формуляр (на английски език), чрез който да изразите подкрепата си за закона. Срокът за изпращане на становища е до 8 февруари 2021 г. (при използване на готовия формуляр от връзката е необходимо да потвърдите гласа си чрез изпратена на пощата ви връзка).

Сега е моментът да издигнем своя глас

Тази инициатива е част от съвместните ни усилия с наши партньори от международни организации за подкрепа и защита на човешките права и чистата околна среда, в синхрон с целите на проекта #ClimateOfChange.

„Какво бихте направили, ако имахте цялата власт на света и защо?“ С този въпрос провокирахме младежи от близо 30 училища и клубове в страната, които се записаха за участие в нашето предизвикателство „Дебати за климата“. През изминалите две седмици те се включиха в първата част от онлайн обучението, което ги подготвя за предстоящия ученически турнир по дебатиране. В него два отбора ще представят и защитават своите тези с доводи „за“ и „против“ предварително поставени теми, свързани с изменението на климата и предизвиканите от него екологични, икономически и социални проблеми в световен мащаб.

Ученическите дебати са широко застъпен образователен метод с дългогодишни традиции в някои европейски държави, като у нас също има изградена мрежа от училищни и независими младежки клубове по дебатиране. Познати са различни формати на провеждане, сред които най-често се прилагат „Британски парламентарен“ и „Световни училища“. От 2013 г. в Италия, по инициатива на неправителствената организация WeWorld Onlus, набира известност форматът „Exponi le tue idee“ („Представи идеите си“) – провежда се като образователно състезание между учебни заведения, в което участниците се изказват по наболели глобални въпроси, като: мир, човешки права, климатични проблеми, недискриминация, миграция и развитие.

В България „Дебати за климата“ също ще се проведат по този формат, като освен на български език, заявили съответното желание младежи ще участват и на английски. Залогът е висок, тъй като излъчените на националния финал отбори в две възрастови групи ще се включат в международния кръг на инициативата в Брюксел, където ще дебатират с участници от общо 13 европейски държави. А победителите ще получат възможност да посетят четири страни от Южната част на света като младежки посланици и застъпници за „климат на промяна“.

За да се представят успешно на турнира, организиран у нас от фондация „ЕкоОбщност“, за младежите е предвидено подготвително обучение по италианския формат на дебатиране. Над 150 ученици вече преминаха първия модул, в който се запознаха с процеса на провеждане на дебатите, ролята на шестте участници в отбора, начина на изграждане на аргументи, стъпките на построяване на речта. Особено внимание по време на занятието бе обърнато на предварителния анализ на темата и заинтересованите по нея страни, както и на намирането на подкрепящи тезата примери и данни от надеждни източници.

Подготвителните обучения за учениците продължават през целия месец март, като в следващите два модула се предвиждат повече практически занимания, чрез които младите дебатьори да упражнят и изгладят своите умения за обосновка на твърдения и говорене пред публика. А някои от отборите вече напредват с подготовката, като самостоятелно си организират тренировъчни дебати.

 

Сега Европейската комисия трябва да последва примера на Европарламента и да стартира законодателния процес, настояват активисти.

Вчерашното ключово решение на Европейския парламент подкрепи идеята за еврозаконодателство, което да изисква отговорност от компаниите по отношение на злоупотребите с човешките права и унищожаването на природата във всяко звено от веригите за доставки.

С 504 гласа за, 79 против и 112 въздържали се, евродепутатите подкрепиха доклада на Лара Волтерс, който призовава за превръщането на корпоративната надлежна проверка и корпоративната отчетност в законови задължения вместо сегашните доброволни уговорки.

Гласуването се случва на фона на нарастващо осъзнаване и тревога за злоупотреби по веригите за доставки, включително достоверните сведения за масов принудителен труд в Китай, който според различни групи за правата на човека е част от геноцидна кампания срещу уйгурското малцинство в страната.

„Новият закон за корпоративната надлежна проверка ще определи стандарта за отговорно поведение на бизнеса в Европа и отвъд. Отказваме да приемем, че обезлесяването или принудителният труд са част от глобалните вериги за доставки – заяви Волтерс. – Компаниите ще трябва да не нанасят или да се погрижат за щетите, нанесени от веригите им за доставки върху хората и планетата. Новите правила ще дадат на пострадалите законово право за достъп до подкрепа и за обезщетения и ще осигурят справедливост, равни условия и правна яснота за всички фирми, служители и потребители.“

Thrilled 🤩 to see tonight's voting results on a new, ambitious duty of care for companies! Time for a European gold standard for sustainable, responsible business & #DueDiligence. Warmest thanks to my colleagues @AxelVossMdEP @HeidiHautala @PDurandOfficiel @ManonAubryFr ! pic.twitter.com/6GqvCOZxJY

— Lara Wolters (@larawoltersEU) March 10, 2021

Обвързващите правила, предложени от Европарламента, биха задължили всички компании на европейските пазари, независимо дали седалището им е във или извън ЕС, да гарантират, че те и техните доставчици не нарушават човешките права, не вредят на околната среда и не пречат на доброто управление със злоупотреби като насърчаване на корупцията или подкупите.

На правен път

Въпреки че Европейският парламент не разполага с правомощията да стартира законодателния процес, гражданското общество приветства това символично събитие.

„Подкрепата за този доклад за законодателна инициатива поставя ЕС на прав път към една устойчивост, основана върху справедливостта – заяви Ева Изкиердо, отговорник за политиките за глобално правосъдие в областта на климата към мрежата Европейско бюро за околна среда (European Environmental Bureau, ЕБОС). –  Европейските депутати откликват на една мащабна промяна в мисленето на гласоподавателите, които вече не желаят егоистично благоденствие, ако то стъпва върху страданията на най-уязвимите части от човечеството и е за сметка на природата.“

В контекста на ключовата нужда да гарантираме, че стоките, които потребяваме в Европа, съответстват на най-високите етични и екологични стандарти, ЕБОС и партньорите му от проекта „Климат на промяна“ се мобилизираха в целия ЕС, за да призоват евродепутатите да постъпят правилно и да дадат гласа си за новия закон.

„Пандемията от ковид-19 разкри колко уязвими са глобалните вериги на стойността, и същевременно драматично увеличи заплахите за човешките права, например принудителния и детския труд – гласи писмото им. – Корпоративната надлежна проверка ще помогне да се уверим, че частният сектор не причинява или допринася за бъдещи кризи и има по-голяма готовност за глобални сътресения.“

We and our #ClimateOfChange partners urge MEPs to vote for the proposed Mandatory Human Rights and Environmental Due Diligence (#mHREDD) law on 10 March.

Let's #HoldBizAccountable and ensure companies respect people and nature throughout the value chain.https://t.co/Ku6p0P9MsN

— EEB (@Green_Europe) March 8, 2021

„Гласуването изпраща недвусмислен сигнал от Парламента към Европейската комисия, че съществува сериозна подкрепа за закон за надлежната проверка – отбелязва Франческа Карлсон, юридически отговорник на ЕБОС и експерт по надлежната проверка. – Това би трябвало да подтикне Комисията да включи строги правила за надлежна проверка в проектозакона ѝ за устойчиво корпоративно управление, който се очаква през юни.“

Това е наша работа – на всички нас

Очакват се обратен натиск и съпротива от някои бизнес сектори, но това не бива да отклонява ЕС от правилното решение. „В свят, в който неравенството е в небивал възход, не можем да пренебрегваме други ключови аспекти на устойчивостта, като човешките права и социалната справедливост,“ споделя Жан-Пиер Швайцер, отговорник за политиките за кръгова икономика към ЕБОС.

Fostering socially and environmentally responsible businesses – new report

Предложението на Комисията ще има смисъл и стабилна основа само ако проектозаконът важи за всички предприятия, действащи на европейския пазар, включително малките и средните, и е не само задължителен, но и спазването му може да бъде налагано, за да не се превърне в поредния закон на хартия.

Освен това трябва да се създадат механизми, които позволяват на пострадалите хора или общности да изискват възмездяващи действия, и които им дават достъп до правосъдието, обяснява Карлсон. Допълнителни подробности за исканията на ЕБОС се съдържат в тази съвместна декларация на гражданското общество.

Източник: Eeb.org – Снимка: Eric Wilson, Flickr. Creative commons.